Определение № 4296 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2024 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Н. Новакова, с която моли да бъде изменено решение № 1655 от 20.02.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 8135/2024 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът не е присъдил разноски в полза на НАП – София в пълен размер, като е приел, че защитата на страната се изразява в преразказване на решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, без излагане на възражения по конкретните оплаквания на касационната жалба. Твърди се още, че изложеното не отговаря на обективната действителност и че от събраните по делото доказателства се установява, че Д „ОДОП“ е осъществила защитата по делото в пълен обем. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като осъди ответника „МЕД.СОФ“ ЕООД, ЕИК 202723468, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес],представлявано от управителя В. Кънев, да заплати на НАП – София разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в пълен размер от 45 096,28лв. Ответното по молбата дружество „МЕД.СОФ“ ЕООД, ЕИК 202723468, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя В. Кънев, не е взело становище по искането. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно 248, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 1655 от 20.02.2025 г. постановено по адм. д. № 8135/2024 г., Върховния административен съд, първо отделение, е оставил в сила решение № 4806 на Административен съд – Пловдив, шести състав, от 30.05.2024г., постановено по адм.д. № 432/24г. С решението съдът е осъдил касатора „МЕД.СОФ“ ЕООД, ЕИК 202723468, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя В. Кънев, да заплати на Национална агенция по приходите София, в състава на която влиза Д „ОДОП“ Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанции в размер на 10 000/десет хиляди /лева. От мотивната част на решенето е видно, че при определяне на размера на разноските съдът е съобразил, претендирания размер на възнаграждението, направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора, тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд и че в случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само в депозирането на писмена защита и в кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание на касационната инстанция, като липсва взето становище по искането по отправяне на преюдициално запитване. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК дружеството касатор е било осъдено да заплати в полза на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 000 лв. за касационната инстанция,а не претендирания размер от 45 096,28лв., определен съгласно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че при определяне на размера на разноските съдът не е съобразил обема на действително извършената защита от страна на процесуалния представител на Д „ОДОП“ – Пловдив. В тази насока следва да бъде отбелязано следното: Съгласно чл.161,ал.1,изр.второ и трето ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Видно от данните по делото в касационната жалба на „МЕД.СОФ“ ЕООД, ЕИК 202723468, чрез пълномощника адв. Хаджиева, са направени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение на Административен съд – Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. В жалбата са направени конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и по специално на чл.15, ,чл.62, ал.5 и чл.73 ЗДДС. Като самостоятелно нарушение на материалния закон се сочи нарушение на принципа на данъчен неутралитет, съответно нарушение на принципите на пропорционалност и правна сигурност. На отделен ред се правят и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила /т.2.3./ и на европейското право. Изразеното писмено становище от процесуалния представител на директора на Д „ОДОП“ Пловдив /л.31 – 36 от настоящето дело/ е в обем два пъти по-малък от касационната жалба, същият не следва по отговори структурата на последната, а в общи линии може да бъде разгледано като модификация на изложеното в потвърдителното решение на директора на Д „ОДОП“ Пловдив № 469 от 06.10.2022г. Представената писмена защита в съдебно заседание на 04.02.2025г. /л.61 и сл. от делото/ по същество е вариант на писменото становище от касационната жалба. Аргументи, че същата не е новосъздадена, а модифициран вариант на предходна писмена защита, представяна по аналогично дело между същите страни, е обстоятелството, че в нея се говори за втора касация, че с нея се претендира присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за две съдебни инстанции, както и разноски за заплатена държавна такса в размер на 1 700лв., а по настоящето дело Д „ОДОП“ Пловдив е ответник по касация, т.е. има право на разноски само за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение и не дължи заплащане на държавна такса. С подобно съдържане е и представения списък с разноски от ответника по касация /л. 74/, с който също се претендират юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и 1700лв. държавна такса. От процесуалния представител на касатора е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с обем от 26 страници /л.18 – 30 от настоящето дело. Препис от същото е връчено на ответника по касация за становище. Депозираното писмени становище по делото / л. 85 – 86/ е с обем от 3 страници, в него се прави единствено възражение за недопустимост на искането, без да се изразява становище по самото същество на искането и изложените в него правни аргументи. Както бе посочено вече, едно от обстоятелствата, послужили като основа за определяне на размера на юрискорсултското възнаграждение, е тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В тази връзка са изложени мотиви, че решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Допълнено е, че същите /размерите на възнагражденията/ подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид вида на правния спор, съществуващия материален интерес, вида и количеството на извършената работа, следва да бъде прието, че определеният размер от 10 000лв. на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация е правилен и обоснован на фактите по делото и закона. По изложените съображения молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив процесуалния му представител главен юрисконсулт Н. Новакова, за изменение на решение № 1655 от 20.02.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 8135/2024 г. в частта му за разноските, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,