Определение № 4613 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6811/23.09.2025 година, подадена от Е. М. С., против определение № 616/10.09.2025 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 205/2025 година, с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 6001/14.08.2025 година за изменение на постановеното по делото решение № 140/18.07.2025 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като й бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В подадената от Е. М. С. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата й с вх. № 6001/14.08.2025 година за изменение на постановеното по делото решение № 140/18.07.2025 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, бъде уважена като й бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната В. И. М. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта й основателността й. 1 Е. М. С. е била уведомен за обжалваното определение на 16.09.2025 година, а подадената от нея частна жалба срещу същото е с вх. № 6811/23.09.2025 година. Предвид на това частната жалба е подадена в определения от въззивният съд едномесечен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, съгласно указанията по т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. При разглеждането на жалбата по същество съдебния състав на ІV г. о. на ГК на ВКС приема следното: При постановяване на определението съставът на Апелативен съд е приел, че производството по в. гр. д. № 205/2025 година по описа на Апелативен съд Варна било образувано по подадена въззивна жалба от В. И. М. против решение № 260 002/19.02.2025 година., постановено по гр. д.№ 2312/2017 година по описа на Окръжен съд Варна, с което било обезсилено решение № 1195/29.06.2018 година, постановено по гр. д. № 32312/2017 година (в диспозитива била допусната очевидна фактическа грешка при посочване номера на делото, като действителният такъв бил гр. д. № 2312/17 година) по описа на Окръжен съд Варна, с което бил обявен за окончателен сключеният между Е. М. С. и В. И. М. предварителен договор от година за продажба на самостоятелен обект-жилище, апартамент с ид.№, находящ се в гр. В., ул. „Я. К.“ №, ет., с площ м2, състоящ се от: в. а., д. с., т., д. с н., х., при граници: обект с ид.№, заедно с избено помещение без указан номер и площ, находящо се под хола, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и / идеална част от дворното място, представляващо ПИ с ид.№, с площ м2, съставляващ имот с пл.№ в кв. по плана на -ти микрорайон на гр. В., срещу продажна цена в размер на 30 000.00 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението В. И. М. заплатял на Е. М. С. сумата от 27 000.00 евро, поради неплащане на цената, на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК. С решение № 140/18.07.2025 година, постановено по в. гр. д. №205/2025 година по описа на Апелативен съд Варна обжалваното решение на Окръжен 2 съд Варна било потвърдено. Относно разноските, съдът бил приел в решението, че въззиваемата Е. М. С. била направила искане за присъждане на разноски, но не била представила доказателства за направени такива пред въззивната инстанция, предвид което и разноски не следвало да й се присъждат. Искане за присъждане на разноски за въззивното производство Е. М. С. била направила първоначално с отговора на въззивната жалба, депозиран чрез процесуалния й представител адвокат С., в който разноските не били конкретизирани. Към отговора не бил представен договор за правна защита и съдействие. Последващо искане за присъждане на разноски, вече конкретизирани като заплатено от нея на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за въззивното производство, Е. М. С. била направила с молба вх.№4950/30.06.2025 година. Първото по делото открито съдебно заседание е било насрочено за 04.06.2025 година. За него С. била надлежно призована на 29.04.2025 година. Поради отказ от представителство от процесуалния представител на В. И. М. адвокат Б. с молба от 27.05.2025 година и упълномощаването от него на 03.06.2025 година на нов представител-адвокат Г., която в открито съдебно заседание на 04.06.2025 година била отправила молба делото да бъдело отложено, за да се запознаело с него, ход на делото в откритото съдебно заседание на 04.06.2025 година не бил даден и производството било отложено за 02.07.2025 година. В откритото съдебно заседание на 04.06.2025 година не се били явили нито Е. М. С., нито процесуалният й представител адвокат С., както и не било представено твърдяното в молбата с правно основание чл. 248 от ГПК становище от адвокат С., към което да бил приложен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Такъв договор не бил представен и към депозираната от процесуалния представител адвокат С. молба с вх.№ 4950/30.06.2025 година, в която бил изложил, че поради лични ангажименти не можел да се яви в откритото съдебно заседание на 02.07.2025 година, като молил да бъде даден ход на делото в неговото и на Е. М. С. отсъствие, да се потвърдяло обжалваното решение и да й бъдели присъдени сторените от нея разноски за въззивното производство в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. В проведеното открито съдебно заседание на 02.07.2025 година Е. М. С. и процесуалният й представител не се били явили, като съответно и тогава не бил представен твърденият договор за правна защита и 3 съдействие. Поради липса на представени доказателства, удостоверяващи извършването от Е. М. С. на твърдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, въззивният съд приемал, че подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК била неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С частната си жалба Е. М. С. е представила възпроизведен на хартиен носител имейл от адвокат В. С., процесуален представител на Е. М. С. до Апелативен съд Варна на 03.06.2025 година в 14.14 часа. В него е посочено, че е във връзка с насроченото за 04.06.2025 година в. гр. д. № 205/2025 година по описа на съда, като в него не се съдържа текст с конкретно съдържание. Чрез същия обаче са изпратени два прикачени файла в *.pdf формат, като за единият от тях е посочено, че е договор за правна помощ и съдействие, а втория е ненаименован. Видно от разпечатките на документите втория от тях е озаглавен молба и списък на разноските, като с него се изразява съгласие с доклада на съда направен с определение № 262/25.04.2025 година, заявява се, че страната няма доказателствени искания като се иска даване на ход по същество и оставяне на въззивната жалба на М. без уважение. Същевременно е посочено, че тази молба представлява списък на разноските и към нея се прилага договор а правна помощ и съдействие. Именно този договор от 22.05.2025 година е вторият от прикачените към имейла документи от същия е видно, че Е. М. С. е заплатила на упълномощения от нея адвокат сумата от 1250.00 лева (равняващи се на 639.11 €) адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. И двата документа са подписани с електронен подпис от адвокат С. на 03.06.2025 година, съответно в 13.59 часа и 14.04 часа, като съществуването им се потвърждава косвено и от молбата на адвокат С. за насроченото за 02.07.2025 година открито съдебно заседание, подписана с електронен подпис на 30.06.2025 година в 15.14 часа. В нея адвокат С. заявява, поддържа становището си, подадено за предходното съдебно заседание, което представлява и списък на разноски. С оглед на това настоящият състав намира, че Е. М. С. е представила доказателства за извършените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в установения за това срок, а обстоятелството, че поради действия на трети лица те не са били приложени към делото не може да се вмени в нейна вина. С оглед на това и предвид изхода на делото В. И. М. дължи на Е. М. С. пълния 4 размер на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от 639.11 €. Същото е съответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намаляван по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение на Апелативен съд Варна трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което подадената от Е. М. С. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските да бъде уважена. Тъй като в производството по чл. 248 от ГПК не се разрешава правния спор между страните, постановеното в него определение не е такова по чл. 81 от ГПК, на страните не се присъждат разноски за това производство, включително и при неговия инстанционен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение