Определение № 134 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2018 г.

Образувано е по частна жалба на С. Ш. М., Ф. Б. М. и Е. С. Ш. срещу определение № 909 от 27.04.2018 г. по възз. гр.д. № 2139 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата на тримата частни жалбоподатели с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 148 от 08.02.2018 г. в частта за разноските, с която частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на С. Ш. М. сумата 1200 (хиляда и двеста) лева разноски за въззивното производство, като в определението е указано, че може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС. Частните жалбоподатели са обжалвали и въззивното решение № 148 от 08.02.2018 г. по делото и по касационната им жалба е образувано гр. д. № 2573 /2018 г. по описа на ВКС, І г.о., което е разпределено на същия докладчик и на същия състав на ВКС (поради връзката му с разпределеното преди това настоящо ч. гр.дело № 2572 /2018 г.) и по него предстои производство по чл.288 ГПК. Съгласно чл.248,ал.3,изр.2 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Произнасянето по частната жалба е обусловено от произнасянето по касационната жалба. Воден от изложеното и на основание чл.213 ГПК съдът