Определение № 275 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против определение № 1188 от 20.5.2020 г., постановено по ч. гр.д. № 3386 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната и жалба срещу определение № 23857 от 19.09.2017 г. по частно гражданско дело № 10513 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Г“ състав, за оставяне без разглеждане на жалбата на К. В. Н. и А. Х. Т. Ч. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изпълнително дело № 20118580400013 на ЧСИ У. Д.. Частният жалбоподател твърди, че определението е нищожно, недопустимо, необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и частната жалба да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е разбираемо, постановено е при наличие на всички процесуални предпоставки и при липса на процесуални пречки в изискуемата писмена форма и е подписано от съдебен състав в кръга на неговата компетентност. Напълно достатъчно за индивидуализацията на състава на Софийския апелативен съд е посочването на двете имена на съдиите и полагането на техните подписи, които са известни както на настоящия състав, така и на обществеността. Ето защо обжалваното определение е действително и допустимо. По същество определението съответства на процесуалния закон. Жалбоподателката С. С. е била длъжник по изпълнителното дело, по което съдебният изпълнител е възложил неин недвижим имот. В това и качество и при наличието на посочените в чл.435, ал.3 от ГПК предпоставки тя е могла да обжалва постановлението за възлагане. Жалба срещу това постановление обаче е била подадена от трети лица, които не са имали такова право съгласно определението на Софийския градски съд. Да обжалват това прекратително определение на съда са могли само засегнатите от него трети лица, но не и длъжникът, спрямо когото постановлението за възлагане е влязло в сила. Следователно посредством жалбата срещу определението на Софийския градски съд С. С. е поискала да упражни чужди права на третите лица, без това да е предвидено в закон, поради което на основание чл.26, ал.2 от ГПК нейната частна жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение