Определение № 4053 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Агрореал" ООД гр. Варна чрез пълномощника на дружеството срещу определение № 13867/10.12.2025 г. по адм. д. №2882/2025 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Варна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-347693/ 14.11.2025 г. по заявление № 01-894509/ 13.11.2025 г. от "Агрореал" ООД гр. Варна за изменение на кадастралната карта в поземлен имот с идентификатор № 20482.501.2090 по КК на гр. Девня с цел поддържане в актуално състояние на КК. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С удостоверението жалбоподателят е уведомен, че представения проект за изменение на КК не отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Налице е хипотезата на чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК – актът не подлежи на оспорване. Обжалваното прекратително определение е правилно при следните съображения: Изрично в разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от ЗКИР е регламентирано, че за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г. към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75 от цитираната наредба, който проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в наредбата. Приемането, съответно неприемането на този проект се удостоверявава именно с удостоверение за приемането/неприемането на проекта. При съобразяване на цитираните разпоредби се налага извод, че доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Оспореният акт е акт, част от производството по издаване на крайния акт, който е отказът за извършване на изменение на КККР поради издадено удостоверение за неприет проект, като именно в производството по оспорване на крайния акт ще се проконтролира наличието на основанията по чл. 77 ал. 2 от Наредбата за неприемане на проекта. Приемайки че удостоверението за неприемане на проект за изменение в КККР не е акт, който подлежи на оспорване първоинстанционния съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,