Определение № 102 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5586/2014 г.

Постъпила е молба с вх.№ 12713/30.04.2014 год., подадена от А. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 92, постановено на 30.01.2014 год. по в.гр.дело № 125/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 13733/01.08.2013 год. и жалба с вх.№ 15945/19.09.2013 год., подадени от нея като длъжник по изп.дело № 20137180400498 за отмяна на опис, извършен на 07.08.2013 год. от частен съдебен изпълнител С. Д.. С молба вх.№ 227/12.01.2015 год. е поискано спиране на изпълнителните действия относно процесния имот по две изпълнителни дела: горепосоченото и № 20117150400268 по описа на ЧСИ, рег.№ 715 М. П., за което е внесено обезпечение 900 лева на 25.02.2015 год. и 700 лева на 11.03.2015 год. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа молбата за спиране и като взе предвид данните по делото, приема следното: Неоснователно е искането за спиране на изпълнителните действия до приключване на производството за отмяна на влязлото в сила решение по чл.435, ал.3 ГПК. По причина, че жалбата срещу действията на съдебен изпълнител няма суспензивен ефект, законодателят предвижда възможност за спиране на действията по принудително изпълнение и я поставя в компетентност на съда по мястото на изпълнението – чл.438 ГПК, вр.чл.436, ал.1 ГПК. Решението по чл.435, ал.3 ГПК е допустим предмет на отмяна, като в глава ХХІV ГПК липсва норма, която да препраща към чл.438 ГПК. Разширителното тълкуване на чл.438 ГПК е недопустимо, защото разпоредбата предвижда изключение и следва да се прилага стриктно. Дори съдът да квалифицира искането като такова по чл.309 ГПК, молбата е неоснователна. Чл.309, ал.1 ГПК предвижда възможност за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, предоставя компетентността за това на Върховния касационен съд и препраща към условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. На спиране подлежат решенията, които се ползват с изпълнителна сила. Решението, с което е отхвърлена жалбата на длъжника по чл.435, ал.3 ГПК, е установително и не подлежи на спиране. При това положение внесените като обезпечение 1 600 лева следва да се върнат след посочване на сметка на името на молителката, на която да се преведат.