Определение № 562 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2490/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. „М.” срещу определение от 30.01.2014 год.по в.гр.д.№ 16571/12 год. на Софийски градски съд,с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.78,ал.1 и ал.5 ГПК направените разноски по делото във възивната инстанция в размер на 300 лв.,на основание чл.78,ал.1 и чл.294,ал.2 ГПК направените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 800 лв. и на основание чл.78,ал.6 ГПК дължимата се държавна такса в размер на 100 лв.Твърди,че обжалваното определение е нищожно,недопустимо,а алтернативно неправилно,тъй като връченият му препис не бил подписан,претендирали се не всички разноски,а само тези направени пред въззивната инстанция и не бил представен списък по чл.80 ГПК. Ответниците по частната жалба – Д. И. и В. И., чрез пълномощника си адв.Т.Б. са депозирали писмен отговор,в който оспорват основателността и допустимостта й. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима. В обжалваното определение е прието, че въззивниците са поискали своевременно заплащане на направените разноски-както във въззивната инстанция ,така и в касационната инстанция.Съдът при постановяване на решението по делото е формирал воля,отчитайки направеното от настоящия касатор възражение за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК, и изложил мотиви относно размера на дължимите разноски,но не е постановил диспозитив,поради което с обжалваното определение е допълнил постановения съдебен акт. Съдебното определение е нищожно, когато не отговаря на основните процесуални изисквания за валидност: поставено е от незаконен състав, извън пределите е на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, не е подписано, неразбираемо е дори чрез тълкуване. Обстоятелството,че изпратеното копие от определението не е подписано,не води до нищожност на самото определение по делото. Атакуваното определение не е и недопустимо, защото е постановено в рамките на претенциите на въззивниците и при спазване на процесуалните норми – чл.294,ал.2 ГПК.Производството по присъждане на разноските следва този процесуален ред, по който се е развило и приключило производството по съществото на спора. Съдът не се произнася служебно по присъждане на разноските по делото, а само когато такива са поискани от страната до приключване на устните състезания по делото и са представени доказателства за реалното им извършване.Наличието на тези изисквания е необходимо с оглед правомощието на съда да измени постановеното решение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. Според разпоредбата на чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноските, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната съдебна инстанция, в противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. От разпоредбата е видно, че страната, която претендира разноски, може да не представи списък на разноските и с това тя не губи право да ги получи - съдът може да ги присъди, ако са поискани и доказани и без списък. Списъкът е предпоставка страната да иска изменение на съдебния акт от съда, който го е постановил. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение