Определение № 635 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4969/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Х. В. от [населено място], чрез адв. С. С., за отмяна на влязло в сила решение № 335 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 383/2024 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 228 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 5427/2023 г. на Русенския район съд, с което е признато за установено по отношение на молителката, че Ю. Т. Ш. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № *, на пети етаж в жилищен блок „П.“, комплекс „В.“, [улица], в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** КККР, одобрени със заповед № РД18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, заедно с избено помещение № * с площ от 3,73 кв. м, както и 0,547 % ид. части от общите части на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж върху терена, и ответницата е осъдена да предаде на ищеца владението на имота на основание чл. 108 ЗС. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на възникване на нови обстоятелства, които са от значение за изхода на спора, а именно постановление от 14.04.2025 г. по пр. пр. № 892/2025 г. на Русенската окръжна прокуратура, с което е отменен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 4979/2024 г. на Русенската районна прокуратура от 22.01.2025 г. и материалите са изпратени на Русенската районна прокуратура с указания да се установи по категоричен начин, че подписите и текстът под представените пред Русенския окръжен съд пълномощни и декларации действително са изпълнени от лицето Ю. Ш.. Ответникът по молбата за отмяна Ю. Т. Ш., чрез адв. М. Р., е подал писмен отговор, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата. Претендира разноски. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая молителката не се позовава на новооткрити обстоятелства респ. доказателства, които са съществували по време висящността на спора и са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, а се позовава на нововъзникнало /новосъздадено/ обстоятелство, респ. доказателство след постановяване на влязлото в сила въззивно решение, което само по себе си няма спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствен факт. Казаното обуславя извод за недопустимост на молбата за отмяна, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство следва да се прекрати /в този смисъл са и дадените в т. 10 на ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения/. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК молителката следва да заплати на ответника по молбата сторените от него разноски в размер на 1500 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 766,94 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,