Решение № 8721 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2014 г.

Решение № 8721 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Петков Мавраганов от гр. Приморско с посочен съдебен адрес в гр. Бургас чрез процесуалния му представител адв. Галина Найденова срещу решение № 1324/10.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1745/2013 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която е изменен РА № 1002210/8.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-205/30.06.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП като е установено от съда задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. вместо 9 354,11 лв. в размер на 7 652,83 лв. и лихва вместо 4 680,60 лв. на 3 833,05 лв., както и в отхвърлената част на жалбата относно определения данък чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 13 865,19 лв. и лихва - 8 792,18 лв.; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 519,46 лв. и лихви - 1 957,49 лв. и за 2008 г. в размер на 1 118,52 лв. и лихви - 234,95 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в отменителното си решение ВАС е дал конкретни указания за начина на формиране на началното салдо и на паричния поток и за изследване на конкретни факти. И макар тези указания да са били задължителни за първоинстанционния съд според касатора не са изпълнени. Касаторът излага довод, че първият правен спор, който е повдигнат е дали за 2004 г. има влязъл в сила РА и съответно от достигането на извод по този въпрос да се вземе предвид началното салдо на жалбоподателя съобразно влезлия в сила акт, или да се вземе предвид това салдо, което е изчислено аритметично в оспорения в настоящето производство ревизионен акт. В тази връзка излага оплакване, че съдът е приел, че няма влязъл в сила ревизионен акт, тъй като е бил отменен изцяло с решение на решаващия орган № РД-10-295/20.09.2010 г. Касаторът сочи оплакване, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, вкл. и РА, който е бил отменен с посоченото по-горе решение на решаващия орган с доводи, че е отменен акта и в тази част, в която не е бил обжалван. В тази връзка според касатора съдът неправилно не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Първоначално с решение № 1806/30.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1652/2011 г. Бургаският административен съд е изменил РА № 1002210/08.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № РД-10-205/30.06.2011 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта за установеното задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 13 865,19 лв. и лихви - 8 792,18 лв., като е определен от съда данък в размер на 13 397,91 лв. с лихви - 8 495,91 лв., както и в частта по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 9 345,11 лв. и лихва - 4 680,60 лв. на 7 652,83 лв. и лихви - 3 838,05 лв. Със същото решение е отменен ревизионния акт за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 519,46 лв. и лихва - 1 957,49 лв., както и в частта относно установеното задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 118,52 лв. и лихва - 234,95 лв. Жалбата в останалата й част срещу ревизионния акт е отхвърлена като неоснователна. С решение № 9820/1.07.2013 г. по адм. дело № 15232/2012 г. Върховният административен съд, I отделение е отменил изцяло съдебното решение и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. С това решение са дадени задължителни указания във връзка с института на семейната имуществена общност (СИО), предвид приетото от първата касационна инстанция, че не били събирани и обсъждани доказателства за приходите/разходите на конкретното ревизирано лице, а са се концентрирали върху формиране на обща данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за Мавраганов и съпругата му. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да се изследват предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК при съобразяване на разясненията за началното салдо. В тази връзка според касационната инстанция дължимо е съпоставянето на еднаквите по вид извършени и получени плащания, за да не се стига до соченото по-горе дублиране на суми в приходната и разходната част на баланса. Прието е също така, че ако при анализа на паричния поток не се стигне до неблагоприятен за ревизираното лице резултат (т. е. отрицателно салдо при неразграничими плащания, извършени от и към лицето) е недопустимо разделянето на половина на извършените и получените плащания по изложените съображения за характера на СИО. При новото разглеждане е постановен и обжалвания пред настоящата втора подред касационна съдебна инстанция резултат, като мотиви на съда за това са следните: За ревизираната 2004 г. съдът е приел, че приходните органи не са определили данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за внасяне, а спорът между страните за тази година е началното салдо, което има значение и за облагането за следващите ревизирани периоди. С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт приходните органи са установили размера на началното салдо към 1.01.2004 г. в размер на 16 799,40 лв. Жалбоподателят е оспорил този размер, като е твърдял, че към 1.01.2004 г. е имал на разположение парична сума от 35 283,50 лв., който е бил възприет с предходен РА № 1000496/5.05.2010 г. Съдът е счел това твърдение за неоснователно, тъй като цитирания предходен акт е бил отменен с решение № РД-10-295/20.09.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас. За ревизираната 2005 г. за начално салдо съдът е приел установеното през 2004 г. превишение на доходите над разходите в размер на 9 056 лв. (поради така установеното превишение на доходите, за 2004 г. не бил определен данък), както и са определени приходи от 8 895,89 лв., представляващи 1/2 част от изтеглени парични средства от банкови сметки, както и 1 666,67 лв. - 1/2 част от продажба на недвижим имот, като общо приходи в размер на 19 618,56 лв. Относно разходите за 2005 г. съдът е приел, че ревизията е установила общо 33 403,67 лв., представляващи 1/2 внесени парични средства в банкови сметки; 41 461,50 лв. разходи за строителство на едноетажна сграда в гр. Приморско и 2 375 лв. разходи за издръжка и живот по НСИ общо разходи - 77 240,17. С ревизионния акт е прието превишение на разходите над приходите в размер на 57 621,61 лв. Съдът е възприел определеното от ревизията начално салдо към 1.01.2005 г. от 9 056 лв., както и е зачел установените от ревизията приходи от 8 895,89 лв., 1 666,67 лв., поради което е възприел посочения в ревизионния акт общ размер на приходите за 2005 г. в размер на 19 618,56 лв. Съдът е включил като доходи и 2 400 лв., получени от наем. За разходната част обаче съдът е възприел установените суми от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по адм. дело № 1652/2011 г., решението което е било отменено от първата касационна инстанция и е върнато за ново разглеждане. Въз основа на това съдът е включил в разходната част и сумата от 14 668,72 лв. внесена по банкова сметка и представляваща равностойността на 7 500 евро, като общо разходите са определени на 80 699,95 лв., а несъответствието между доходи и разходи е определил на 61 081,39 лв. Предвид, че недостигът определен от съда е по-голям от този, посочен в ревизионния акт, съдът е съобразил забраната за влошаване положението на жалбоподателя съгласно чл. 160, ал. 5 ДОПК, поради което е приел, че жалбата е неоснователна в частта за определения размер на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и я е отхвърлил. За ревизираната 2006 г. според съда приходите, установени от ревизията са 11 033,88 лв., вкл. 800 лв. - 1/2 част от продажба на недвижим имот и 10 233,88 лв. - изтеглени парични средства от банкови сметки през годината. За разходната част е прието, че ревизията е установила 45 142,69 лв., в която сума са включени 41 908,19 лв. - 1/2 част от внесени през годината парични средства по банкови сметки, 432,50 лв. - 1/2 част от разходи за екскурзия до Испания и 2 802 лв. разходи за издръжка по данни от НСИ, като установеното от ревизията превишение на разходите над доходите е в размер на 34 108,81 лв. Съдът е приел, че началното салдо за 2006 г. е нулево, а в приходната част е включил: 11 033,88 лв., приети и от ревизията и установени и от вещото лице по експертизата, приета при предходното разглеждане на делото от АС- гр. Бургас. Относно доходите от наем съдът е приел, че не следва да се включват в паричния поток, тъй като нямало данни да са реализирани, тъй като фактът на включването им в ГДД за 2010 г., не може според съда да обоснове извод за наличието доход за целите на облагането в това ревизионно производство. Относно разходите през 2006 г. съдът е приел, че те са в размер на 41 908,19 лв. и на 432,50 или общо в размер на 45 570,69 лв., като според съда превишението на разходите над приходите е 34 536,81 лв., което е и данъчната основа за облагане за 2006 г., а данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) - 7 652,83 лв. и лихва - 3 833,05 лв., а не възприетата от ревизията данъчна основа в размер на 41 588,81 лв. и определения данък от 9 345,31 лв. За разликата между 9 345,31 лв. и 7 652,83 лв. ревизионният акт е отменен, но не е подадена касационна жалба от дирекция "ОДОП" - гр. Бургас. За ревизираната 2007 г. съдът е установил, че ревизията е включила в приходната част на паричния поток сумата от 21 002,65 лв. - 1/2 част от изтеглени парични средства от банкови сметки през годината, 100 лв. - 1/2 част от продажната стойност на автомобил и 744,94 лв. - 1/2 част от доход по трудово правоотношение в "Бисер" ООД или общо приходи - 21 847,59 лв. В разходната част е установено от съда, че приходните органи са включили 34 625,49 лв. - 1/2 част от парични средства, внесени по банкови сметки и 2 972 лв. разходи за издръжка и живот по НСИ или общо разходи за 2007 г. - 37 597,49 лв., като установеното превишение на разходите над приходите е15 749,90 лв., като към тази сума приходните органи са прибавили и 1 512,61 лв. - доходи от трудови правоотношения и 8 680 лв. доходи от наем на имущество. Общата годишна основа за облагане според ревизията е определена на 25 942,15 лв., а данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ - 5 542,20 лв., от която сума е приспаднат авансово внесени данък в размер на 22,74 лв. или данък дължим в размер на 5 519,46 лв. с лихви - 1 957,49 лв. Първоинстанционният съд е възприел така установените от приходните органи суми на доходи и разходи, респ. определената от ревизията данъчна основа за облагане и установения за внасяне данък. Относно сумата от 30 000 лв. - банков кредит от "Уникредит Булбанк" АД съдът е приел, че законосъобразно не е включена в паричния поток, тъй като не е доказано реалното й получаване. Относно приходите от наем по ГДД от 20.02.2010 г. съдът е изложил аналогични мотиви, както и за 2006 г. поради непредставяне на доказателства за реализиран приход от наем. За ревизираната 2008 г. съдът е установил, че ревизиращите органи са включили в приходната част на паричния поток сумата от 1 174,50 лв. - 1/2 част от трудово правоотношение; 526,40 лв. 1/2 част от възнаграждение по граждански договор с "ТСБ" - Бургас и 7 409,63 лв. - 1/2 част от изтеглени през годината парични средства от банкови сметки. Общо приходите са били определени от ревизията на 9 110,53 лв. Разходите са определени, както следва: 5 951,17 лв. - 1/2 част от внесените през годината парични средства по банкови сметки; 3 295 лв. разходи за издръжка и живот по данни на НСИ или общо разходи - 9 246,17 лв. Установеното превишение на разходи над приходи е 135,64 лв. При формиране на данъчната основа за облагане съдът е приел, че приходните органи освен установения недостиг са включили и 2 610 лв. доходи от трудови правоотношения; 789,60 лв. доходи от друга стопанска дейност и 10 260 лв. - доходи от наем от недвижимо имущество. Определената от ревизията годишна данъчна основа за облагане в размер на 13 795,24 лв. и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 1 379,52 лв. и лихви. От тази сума са приспаднати 261 лв. авансово удържан данък или сумата за внасяне е определена на 1 118,52 лв. Първоинстанционният съд е възприел съставения от ревизиращите органи паричен поток - доходи и разходи за 2008 г., като е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в ревизионния акт, относно установените доходи и разходи. В този смисъл съдът е счел, че жалбата в тази част е неоснователна и я е отхвърлил. Решението в обжалваните му части е частично неправилно. Ревизията на Стоян Мавраганов от гр. Пловдив е проведена по особения ред при наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради превишение на разходите над доходите му. Това означава, че при установяване на недостиг на парични средства, именно този недостиг подлежи на облагане с данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и/или чл. 48 ЗДДФЛ. В касационната жалба основното оплакване е по отношение на установеното начално салдо към 1.01.2004 г., макар за този ревизиран период да не е определен данък за внасяне. Началното салдо правилно е определено от ревизиращите органи и след това възприето и от първоинстанционния съд. Неоснователно касаторът иска да се възприеме твърдението му, че това начално салдо не е в размера, определен от приходните органи в отменения по административен ред РА № 1000496/5.05.2010 г. Началното салдо от ревизионен акт, който е отменен не може да се приеме като относимо по друго ревизионно производство. Освен това началното салдо се доказва с всички допустими доказателствени средства и ако и в производството по издадения ревизионен акт, оспорен пред първоинстанционния съд касационният жалбоподател е доказал друг размер, няма пречка той да се възприеме от съда. В процесния случай решаващият съд правилно е възприел установеното от ревизията начално салдо към 1.01.2004 г. в размер от 16 799,40 лв. Сумата, на която се позовава касатора - 35 283,50 лв. не е доказано, че представлява начално салдо към 1.01.2004 г., тъй като не са представени убедителни доказателства, че тя е била на разположение към посочения период, т. е. че тази сума е била налична. Относно невключването в приходната част на целия заем по банков кредит, а само 8 047,10 лв., правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизията за това обстоятелство, тъй като няма доказателства освен посочената сума от банковия кредит да е отпуснат и остатъка до 150 000 лв. в пари в брой. Следва да се посочи, че началното салдо може да се установява във всяко ревизионно производство и то не се ползва със стабилитет, поради което е въпрос на доказване, дори да е установен друг размер при друга ревизия. Освен това следва да се има предвид, че началното салдо представлява сбор от всички суми, които са били на разположение на ревизираното лице към началото на ревизирания период и с които той е могъл да посреща своите разходи. За 2005 г. неправилно в доходите на лицето съдът е включил 2 400 лв. получен наем в режим на СИО, а в разходната част е приел и сумата от 14868,72 лв. по заключението на вещото лице от съдено-счетоводната експертиза (отново 1/2), като този подход на съда го е довел и до необоснования извод за по-голям недостиг, поради което незаконосъобразно е приел, че е налице забраната на чл. 160, ал. 5 ДОПК и е отхвърлил жалбата в тази й част. Всъщност и част от доходите и разходите неправилно и приходните органи и съдът са изчислили 1/2 от общата сума, т. е. приели са, че те са СИО. В тази част съдът не е спазил указанията на отменителното решение на първата касационна инстанция на ВАС, I отделение, тъй като не всички доходи и разходи са СИО. Преценката за това трябва да изхожда от правилното прилагане на чл. 19 СК (отм.), според която вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. От разпоредбата на чл. 25 СК (отм.) пък се установява, че и разходите за семейството се поемат и от двамата съпрузи. Всичко останало извън посочените правни норми е извън обсега на СИО. В процесния случай съставения паричен поток по време на ревизията е определен, тъй като включва 1/2 от доходи от продажба на недвижим имот и от изтеглени суми от банкови сметки, а относно разходите - внесени парични средства по банкови сметки и разход за строителство на недвижим имот в гр. Приморско - СИО. Относно получения доход от наем, за който не се спори между страните неправилно съдът е включил 1/2 от него, като не е съобразил указаното от първата касационна инстанция, че получаването на доходи от наем представлява действие на управление със съответния недвижим имот и е извън обсега на чл. 19 СК (отм.), на който не се е подчинил съдът. Неправилно е възприет от съда подхода на ревизиращия екип, който е формирал данъчна основа за облагане не в зависимост от резултата на баланса на паричния поток, според който установеното превишение на разходите над доходите е в размер на 57 621,61 лв., а при формиране на годишната данъчна основа е формирал друг размер - 59 021,61 лв. Следователно налице е получен доход от наем в целия му размер - 4 800 лв. след приспадане на 20 % нормативно признат разход от общата сума от 6 000 лв. Тази сума неправилно приходните органи не са включили в паричния поток, а само в годишната данъчна основа за облагане, поради което доходите по баланса са в размер на 24 418,56 лв., а разходите - 77 240,17 лв. Полученият недостиг е в размер на 52 821,61 лв., а не определения от ревизията 59 021,62 лв., нито определения от съда 63 481,39 лв. поради което дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 12 041,19 лв., а не 13 865,19 лв. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд за 2005 г. е частично неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в тази част, както се посочи по-горе и се постанови друго решение по съществото на спора, с което РА следва да бъде отменен за незаконосъобразен за сумата над 12 041,19 лв. до пълния размер от 13 865,19 лв. В останалата част решението на съда следва да бъде оставено в сила (за сумата 12 041,19 лв.). За 2006 г. неправилно съдът е изключил като доход получения наем. Установено е по делото, че след започване на ревизията и изготвяне на експертизата в ревизионното производство за пазарната цена на наемите, получени от Мавраганов, последният и съпругата му (тя не е следвало да подава ГДД за наемите) са подали ГДД за 2006 г., което е извън законните срокове за това - до 15 април на следващата година. В същото време обаче ГДД може да послужи като извънсъдебно признание, че е налице доход от наеми. В ГДД на Стоян Мавраганов е включена сума за получен доход от наем в размер на 7 200 лв., което представлява 1/2 част от общата сума за наем за посочената година. Както вече се посочи, доходите от наем не представляват СИО, поради което следва да се приеме, че този доход е в размер на 14 400 лв., а не декларирания от ревизираното лице 7 200 лв. Общият размер на доходите за 2006 г. са в размер на 25 493,88 лв. Относно разходната част на паричния поток той е в размер на 45 142,69 лв. или недостигът за 2006 г., който е разликата между превишението на разходите на приходите е в размер на 19 648,81 лв., а не както е прието в ревизионния акт 34 108,81 лв., нито установения недостиг от съда в размер на 34 536,81 лв. Както вече се посочи по-горе неправилно приходните органи не са включили в паричния поток в приходната му част получените наеми, а само в данъчната основа за облагане. Такъв подход не може да се сподели, тъй като противоречи на закона. След като се включва наемът в данъчната основа, то това означава, че приходните органи са признали, че такъв е получен, т. е. налице е доход, подлежащ на облагане и в съставения баланс на паричните средства той следва да бъде в приходната му част. Относно оплакването в касационната жалба, че не е включен и от приходните органи и от съда и сумата от 30 000 лв. от банковия кредит по договор № 008/19.03.2007 г., правилно в обжалваното решение е прието, че по делото няма данни цялата сума да е предоставена на Мавраганов като кредитополучател. Процесният банков кредит е инвестиционен и следва да се докаже по безспорен начин, че е предоставен изцяло в брой на жалбоподателя. При така установеното от настоящия съдебен състав на касационната инстанция дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. е в размер на 4 079,71 лв., а не установения от първоинстанционния съд в размер на 7 652,83 лв. С оглед на така установеното от настоящия съдебен състав, ще следва обжалваното решение да бъде отменено за разликата над 4 079,71 лв. до пълния размер от 7 652,83 лв. на основание чл. 222, ал. 1 АПК. За сумата от 4 079,71 лв. решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. За 2007 г. по аргументите, изложени по-горе в приходната част на баланса следва да се включи наемната цена, получена от Мавраганов в общ размер от 16 640 лв., предвид че и за тази година има подадена ГДД извън законовите срокове, но ценена от настоящия съдебен състав като извънсъдебно признание за получен наемен доход, подлежащ на облагане. Относно оплакването в касационната жалба, че не е включен и от приходните органи и съда сумата от 30 000 лв. от банковия кредит по договор № 008/19.03.2007 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото няма доказателства, че сумата е предоставена на кредитополучателя в пари в брой. Настоящият съдебен състав споделя тези мотиви на решаващия съд, тъй като в приходната част на паричния поток се включват само разполагаеми парични средства. Като се има предвид, че посоченият банков кредит е инвестиционен, не може да се приеме за доказано, че сумата по кредита е изтеглена на каса в банка, поради което не следва да фигурира в паричния поток като доход на касатора. Сумата от 21 002,65 лв. е включена като доход на лицето, но не може да се установи дали представлява част от посочения договор за банков кредит или е сума от влоговете му. Предвид изложеното общия размер на доходите е 39 132,53 лв. С включването на посочената сума в приходната част на паричния поток и при правилно определени разходи в размер на 37 597,49 лв. е налице положително салдо в размер на 1 535,04 лв., т. е. не се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ. С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ревизионният акт в същата част за данъчното задължение за 2007 г. в размер на 5 519,46 лв. и лихви - 1 957,49 лв. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. За 2008 г. Предвид установеното положително салдо за 2007 г., то сумата от 1 535,04 лв. следва да бъде начално салдо към 1.01.2008 г. Към тази сума следва да се прибавят трудовото възнаграждение на Мавраганов в "Бисер" ООД в размер на 2 349 лв., а не 1/2, както е прието и от ревизиращите органи и от съда, тъй като доходите по трудов договор не представляват СИО, както и възнаграждение по граждански договор в пълния му размер от 1 052,80 лв., а не 1/2 от него, както и изтеглени парични средства от банка в размер на 7 409,63 лв. (1/2 от 14 819,26 лв.). Не следва в приходната част да се включват доходи от наем, тъй като за него няма доказателства, че такъв е получен, нито е подавана ГДД за тази ревизирана година, както за предходните две, за да се приеме, че е налице извънсъдебно признание за това обстоятелство. Относно разходите правилно са определени от ревизията и съда в размер на 9 246,17 лв., поради което е налице положително салдо в размер на 3 100,30 лв. и затова не се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Следва да се отбележи неправилния подход на приходните органи, които при изготвения паричен поток недостигът на средства е 135,64 лв., а е определена годишна данъчна основа за облагане в размер на 13 795,24 лв., която е обложена с данък в размер на 1 379,52 лв., а след приспадане на авансовия внесен данък от 261 лв. дължимата сума е 1 118,52 лв. Предвид изложеното за 2008 г. решението на съда е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт в тази му част за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 118,52 лв. и лихва - 234,95 лв. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Следва да се обобщи, че в ревизията е използван неправилен подход, като не е определена данъчната основа само по чл. 122, ал. 2, предвид, че ревизията е проведена на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а като сбор от нея и данъчната основа по съответния материален закон - ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, което е неправилно и първоинстанционният съд не го е съобразил. Решението ще следва да се отмени в частта за разноските, които ще се преизчислят за цялото дело и ще се присъдят с настоящето решение съобразно изхода на делото, както следва: На Стоян Мавраганов следва да се присъдят 1 410,81 лв. съобразно уважената част на касационната жалба. На дирекция "ОДОП" - гр. Бургас се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 378,30 лв., поради което ще следва на Стоян Мавраганов да се присъдят разноски по компенсация в размер на 967,49 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,