Решение № 5173 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) срещу Решение № 9646/06.11.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1112/2025 г, с която е отменено Решение № N-103/02.06.2025 г. на РУО на ПОС за определяне на финансова корекция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК ЕАД – Бургас) в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по Договор № ЗОП-63/13.07.2023 г. с изпълнител „Ен Ар Консулт“ ЕООД за обособена позиция 2 по обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строителен надзор и функции на инженер по ФИДИК за два обекта включени в рамките на проект „интегриран воден проект за област Бургас“ и страната е осъдена за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че не е доказано несъответствие между съдържанието на техническото предложение на избрания за изпълнител участник - „Ен Ар Консулт“ ЕООД с изискването от образеца и поставени изисквания в техническото задание по чл. 2.1 и 3.3 за обособена позиция 2. Подробно обосновавана несъответствията и сочи, че са били налице основанията участникът да бъде отстранен съгласно чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, а не да бъде избран за изпълнител. Аргументира, че посоченото нарушение на правилата за обществените поръчки съставлява нередност, която правилно е квалифицирана по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности). Счита за неправилен и извода на съда, че твърдяното нарушение е „формално“ отклонение и не води до вреда или риск от вреда за средствата на ЕФСУ, поради което не е налице нередност. Обосновава, че третият елемент от понятието за нередност е доказан в случая и са налице всички елементи на фактическия състав на нередността, същата е правилно квалифицирана, за която правилно е определена финансова корекция. Иска отмяна на съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на ВиК ЕАД - Бургас. Претендира разноски за две инстанции включително юрисконсултско възнаграждение съгласно списък. Алтернативно при отхвърляне на жалбата, прави мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – ВиК ЕАД – Бургас, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представлява се от адв. Н. Киркова, която поддържа аргументите от писмения отговор и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на разноски за касационната инстанция, за които представя списък и доказателства за плащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е Решение № N-103/02.06.2025 г. на РУО на ПОС за определяне на финансова корекция на ВиК ЕАД – Бургас в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ, по Договор № ЗОП-63/13.07.2023 г. с изпълнител „Ен Ар Консулт“ ЕООД за обособена позиция 2 по обществена поръчка с предмет „ Изпълнение на строителен надзор и функции на инженер по ФИДИК за два обекта включени в рамките на проект „интегриран воден проект за област Бургас“. От фактическа страна, административният акт е мотивиран като е посочено, че при обособена позиция 2 е извършено нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки - незаконосъобразно е определен за изпълнител в нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, чиято оферта не отговаря на изискванията на възложителя относно съдържанието на техническото предложение, представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция от 25 % допустимите разходи по съответния договор за изпълнение. Първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали органа за издаването му, същото е издадено при спазване на специалните административнопроизводствени правила по ЗУСЕФСУ. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение съдът точно установява съдържанието на поставените от възложителя изисквания към техническото предложение на участниците. Сравнява техническото предложение на избрания изпълнител с поставените изисквания и установява, че не е налице соченото от органа несъответствие между поставените изисквания и предложението, поради което не е налице нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП. Сочи, че финансовата корекция е определена за нередност по по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и се изразява в това, че критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно, но в случая липсват фактически установявания на УО за промяна и/или неправилно приложение на критериите за подбор или на техническата спецификация, в резултат на което да е определен за изпълнител участник, който не отговаря на тях, поради което правната квалификация е необоснована. Съдът уточнява, че административният орган следва ясно да посочи, дали нарушението е свързано с неправилно приложение на критерий за подбор или на техническа спецификация, или е налице неправилно приложение едновременно и на двете. Съответно в мотивите на административния акт следва да е ясно посочено, за кой критерий органът счита за променен или приложен неправилно, къде в документацията се съдържа той, а ако се твърди неправилно приложение на техническата спецификация – органът трябва да посочи конкретното съдържание от нея, което е изменено след отварянето на офертите или приложено неправилно и спрямо него да извърши анализ на техническото предложение, а такива мотиви според съда липсват в оспорения акт, поради което същият е необоснован, а това е довело и до неправилно приложение на материалния закона. Въз основа на всичко изложено Административен съд - Бургас прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Следва да се отбележи, че предмет на първоинстанционното производство е проверката за законосъобразност на решение на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027, чрез която се предоставят средства от ЕФСУ, по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. С Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година се установяват общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (известен като Регламент относно общоприложимите разпоредби или РОР). Съгласно чл. 117 от глава ІІ Преходни и заключителни разпоредби на Дял ІХ Делегиране на правомощия, разпоредби за изпълнение, преходни и заключителни разпоредби на РОР, Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всеки друг акт, приложим за програмния период 2014—2020 г., продължава да се прилага само за оперативните програми и операциите, подкрепяни от ЕФРР, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство през този период. От това следва, че преценката за законосъобразност на упражненото от РУО на ПОС правомощие по определяне на финансова корекция с оглед установена нередност, се преценява, на първо място, съобразно разпоредбите на РОР, който дава собствена дефиниция на понятието „нередност“ в чл. 2, т. 31, независимо от сходството в съставомерните елементи с дадената в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 дефиниция на същото понятие. Така и първият елемент от състава на нередността – субектът, а именно – икономически оператор, има своята легална дефиниция в чл. 2, т. 30 РОР. Следователно ВиК ЕАД – Бургас има качеството икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 30 РОР, тъй като е бенефициер, по смисъла на чл. 2, т. 9 РОР, който е отговорен за изпълнението на проект „Интегриран воден проект за област Бургас – фаза 2“, финансиран със средства от ЕФСУ. Правилно първоинстанционният съд свежда спора до отговора на въпроса налице ли е твърдяното от РУО на ПОС нарушение на вътрешното (национално) право. Дефиницията за нередност по РОР обвързва обективния елемент, а именно – нарушението с приложимото право като в чл. 2, т.3 РОР дава дефиниция на последното понятие – „приложимо право“ означава правото на Съюза и националното право, отнасящо се до прилагането му“, поради което няма съмнение – с оглед принципа на споделено управление при изпълнение на разпределения за фондовете бюджет на Съюза – че подготовката и изпълнението на програмите по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕФСУ е в съответствие с институционалната, правна и финансова рамка на Република България като държава членка. От своя страна това включва правото на държавата членка да определи в съответствие с правото на Съюза конкретните приложими правила при изпълнение на подкрепяните от ЕФСУ операции, включително приложението на правилата в областта на обществените поръчки по отношение бенефициери, имащи качеството на публични възложители. Поради това и с оглед мотивите на съда за отмяна на оспорения пред него административен акт, съществена е преценката за правилност на извода на съда, че не е налице соченото от РУО на ПОС нарушение на ЗОП. Споделят се и изводите на съда за материална незаконосъобразност на решението за нарушението във връзка с обособена позиция 2, тъй като не е налице твърдяното от органа нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Основанието за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП изисква участникът да е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. ЗОП съдържа и легална дефиниция на понятието „условия за изпълнение на поръчката“ в § 2, т. 58 от Допълнителните си разпоредби. Това са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението ѝ, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Всяко отклонение от предвидените от възложителя изисквания към изпълнението предполага отстраняване на участника от процедурата. Правилно първоинстанционният съд е разгледал техническото предложение на „Ен Ар Консулт“ ЕООД, предложено за обособена позиция 2 и е достигнал до обоснован извод, че в него се съдържа необходимата информация относно системите за управление и контрол при изпълнение на задачите по чл. 2.1 и чл. 3.3 от техническото задание, независимо, че тази информация не е структурирана, така както административният орган е очаквал. Органът конкретно сочи, че в офертата си участникът е посочил 9 системи за управление и контрол, без да посочи за коя от задачите по чл. 2.1 от техническото задание се отнасят. Приема, че за част от системите самото им наименование води логически до извод към кои задачи се отнасят, но за други не може да се направи такъв извод, поради което липсата на конкретно съотнасяне представлява несъответствие между изискването на възложителя и представеното техническо предложение. Сочи се още, че в техническото предложение на участника, избран за изпълнител не се съдържа изложение относно системите за управление и контрол при изпълнението на чл.3.3 от техническото задание - докладването на изпълнението на задълженията. Всъщност липсва изискване всяка една от системите да е обвързана по отделно за всяка от задачите, в последователността, посочена в техническото задание, а изискването е да е определено въздействието на конкретната система към изпълнението на съответна задача, като в предложението на участника „Ен Ар Консулт“ ЕООД такава информация има. Техническото предложение на участника съдържа описание, на всяка от посочените системи за управление и контрол, което включва същност и обхват, конкретни действия, които ще се изпълняват, отговорен експерт/служител за изпълнението и очаквано въздействие на конкретната система към изпълнението на поне една задача, общо са обхванати всички задачи, посочени в техническото задание. Анализът на съдържанието на техническото предложение налага извод, че същото отговаря на поставените от възложителя изисквания. Преценката следва да се прави въз основа на цялостните данни и информация, съдържащи се в предложението и съответните изисквания от техническото задание, а в случая съдът е подходил именно по този начин, поради което изводите му са обосновани, правилни и съответни на доказателствата. Следователно правилен е изводът на съда, че представеното техническо предложение съдържа необходимата информация относно начина на изпълнение, който отговаря на предвидените условия за изпълнение в техническото задание, поради което не е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Предвид липсата на соченото от административния орган нарушение на приложимото право (по смисъла на чл. 2, т.3 РОР) не е осъществен описаният в административния акт състав на нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция, до какъвто правилен извод достига и първоинстанционният съд. Следва да се уточни, че нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, в приложимата редакция (ДВ, бр. 59 от 2024 г) се определя нормативно по вид по следния начин: „Критериите за подбор, техническите спецификации, основанията за отстраняване или други условия в документацията са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно“. Следователно съдът неправилно в мотивите си ограничава приложното поле на тази нередност само до критериите за подбор или техническите спецификации, които са променени след отваряне на офертите или са приложени не правилно. В случая РУО е посочил ясно в оспорения административен акт, че нередността се отнася до несъответствие на техническото предложение на избрания изпълнител с изискванията на възложителя за съдържание на същото, в частта му „предложение за изпълнение на поръчката“. Органът е посочил поставените конкретни изисквания от възложителя и е извършил анализ на несъответствията, които твърди че обосновават нередността. В оглед посоченото неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорения акт липсват конкретни мотиви относно сочената нередност. Неправилността на съда относно обхвата на нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности не опровергава крайния му извод, че не е извършено нарушение на приложимото право, при провеждане на процедурата по обществената поръчка за обособена позиция 2, съответно не е осъществен описаният в административния акт състав на нередност и няма основание за определяне на финансова корекция за нея. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и съответно на доказателствата по делото и закона следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника – ВиК ЕАД – Бургас за присъждане на сторените разноски, е основателно. Доказани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2433,11 евро/4758,75лв. с данък добавена стойност. По направено от касатора РУО на ПОС възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение: В случая платеното възнаграждение на упълномощения адвокат съответства на фактическата и правна сложност на делото, и на обема извършена адвокатска работа пред касационната инстанция, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер. Възражението за прекомерност е неоснователно. Въпреки, че страната в настоящото производство е ответник, т.е. вече е постигнала основаната си цел – съдебно решение в нейна полза и обосноваването на отговора на касационната жалба на административния орган, изисква значително по-малки усилия от тези положени за подготовката на първоначалната жалба и представителството пред първоинстанционния съд. Все пак адвокатът полага усилия, за да изготви адекватна защита по всеки един от доводите на касационната жалба в отговора, който е представил, които са оценени адекватно в договора за правна защита и съдействие. С оглед изложеното в полза на ВиК ЕАД – Бургас следва да бъдат присъдени разноски в размер от 2433,11 евро/4758,75лв. с данък добавена стойност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение