Определение № 74 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4631/2014 г.

Производството е по чл. 248 ал.1 ГПК. М. Д. А. е поискала с молба вх.№ 132 от 08.01.2015г. да се измени решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 289 от 23.12.2014г. по гр.д.№ 4631/2014г. в частта за разноските. Молителката поддържа, че присъдените в нейна тежест разноски са недължими поради това, че не са доказани по основание и размер, счита също така, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответниците чрез процесуалния представител адв. М.Ч. изразяват становище, че молбата е недопустима, след като не се основава на непълнота на произнасянето на съда по разноските за производството по отмяна. Поддържат също така, че присъденото адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение разгледа молбата по чл.248 ал.1 ГПК и доводите на страните и намира следното: Молбата на М. Д. А. за изменение на постановеното по настоящото дело решение, с което не е уважено искането й за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г., е постъпила преди изтичане на едномесечния срок по чл.248 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски по делото, когато искът срещу него е отхвърлен. По аргумент на противното от приетото в т.4 на ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, когато молбата за отмяна не се уважава, производството приключва и на основание чл.81 ГПК Върховният касационен съд е длъжен да се произнесе по въпроса за разноските. В разглеждания случай ответниците са поискали разноски и с писмената защита, представена преди откритото заседание, проведено на 03.12.2014г., е представен списък по чл.80 ГПК. Плащането на адвокатско възнаграждение е доказано с договора за правна защита и съдействие от 27.06.2014г. /л.82 от делото/, в който изрично е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 600 лв. е платено в брой. Неоснователен е доводът на молителката, че договорът е сключен от лице без представителна власт предвид изричната норма на чл. 41 от Закона за управление на етажната собственост /З./, съгласно която собствениците или сдружението се представляват пред съда по исковете с правно основание чл.40 извън изключението по чл. 23 ал.3 изр.2 З., от председателя на управителния съвет или от упълномощено от тях лице. След като делото е разгледано в открито заседание, крайният срок в който молителката е следвало да упражни правото си по чл.78 ал.5 ГПК по аналогия със срока за искането за присъждане на разноски /срв. ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т.11 / е приключване на устните състезания, защото към този момент тя е могла да узнае за размера на направените от ответниците разноски. С оглед на изложеното молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение