Определение № 20 от 08.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 101/2016 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Постъпила е частна жалба от процесуалния представител на подсъдимия Д. Т. К. срещу разпореждане на съдия от Софийски апелативен съд от 11.12.2015 г. по ВНОХД № 623/2015 г., с което е върната депозираната от жалбоподателя касационната жалба срещу въззивно решение № 336 от 28.10.2015 г., постановено по посоченото дело. Отправено е искане за отмяна на атакуваното разпореждане. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частната жалба е основателна. Твърди, че касационната жалба, подадена от жалбоподателя, отговаря на изискванията, посочени в чл. 351, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери следното: Съдията-докладчик е приел, че подадената касационна жалба против решението на въззивния съд не отговаря на изискванията, визирани в чл. 351, ал. 1 от НПК, като в дадения седмодневен срок недостатъците не са отстранени. Конкретно в разпореждането се мотивира, че жалбоподателят не е посочил в какво се състоят касационните основания, както и данните, които ги подкрепят. Касационната жалба на подсъдимия К. е приета за подадена в законоустановения срок. В тази жалба е посочено, че се претендира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са аргументи, че апелативният съд е пренебрегнал съпричиняването от страна на пострадалата, довело до неправилна оценка на доказателствената съвкупност. Недооценяването на този факт, според изложеното в жалбата, рефлектира и върху справедливостта на наложеното наказание. Наличието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК се обвързва и с продължителността на наказателния процес. Отправеното искане също личи от жалбата - претендира се намаляване на санкцията, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. При тези данни настоящият състав намира, че върнатата касационна жалба по съдържание отговаря на изискванията, посочени в чл. 351, ал. 1 и ал. 2 от НПК. С други думи, апелативният съд е следвало не да оставя касационната жалба на подсъдимия „без движение”, а да продължи действията си по нейното администриране. Ето защо разпореждането, с което касационната жалба е върната, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение