Определение № 4855 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. И. Г. за изменение на Решение № 2303 от 27.02.2026 г. по адм. дело № 11777/2025 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. В искането се твърди, че присъденото с посоченото решение адвокатско възнаграждение е платено от бюджета на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Това дружество обаче не е страна в съдебното производство. Следователно съдът е присъдил разноски в полза на трето лице, което не е участвало в съдебното производство, т.е. без основание. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ответника инспектор „Контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД, в което са изложени доводи за неоснователност на искането за изменение. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Със съдебното решение, чието изменение се иска, е отменено Решение № 33709 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 6446/2025 г. на Административен съд София-град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на А. И. Г. [ЕГН] срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, приложена от инспектор „Контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София на 06.06.2025 г., по отношение на лек автомобил, рег. № [рег. номер], марка „Хюндай“. Съобразно изхода на спора А. И. Г. е осъдена да заплати в полза на „Център за градска мобилност“ ЕАД ЕИК 202218735 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 84 разноски в размер на 1 058,37 (хиляда петдесет и осем евро и тридесет и седем евроцента). Няма основание за изменение на присъдените разноски. При оспорване на административен акт се конституира като ответник неговият издател – чл. 153, ал. 1 АПК, а не юридическото лице, към чиято структура принадлежи същият орган. При присъждане на разноски обаче, в зависимост от изхода на делото – същите се присъждат в полза, съответно в тежест на юридическото лице, към чиято структура принадлежи същият орган – арг. от чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 от ДР на АПК. В настоящия случай в съдебното производство по оспорване на принудителната административна мярка като ответник е конституиран административният орган, постановил прилагането й - инспектор „Контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София. Същият е подписал пълномощно и договор за правна помощ с адв. М. Григорова. Посоченият административен орган е част от структурата на юридическото лице „Център за градска мобилност“ ЕАД. Следователно договореното адвокатско възнаграждение правилно е заплатено от бюджета на юридическото лице и правилно е присъдено в полза на същото. По изложените съображения искането за изменение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение