Определение № 625 от 03.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1119/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Европейска Застрахователна компания“ АД и частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение № 134/27.02.2023г. по възз.т.д.№ 573/2022г.на САС.С него са отхвърлени молбите на двамата частни жалбоподатели за изменение в частта за разноските на решение № 638/13.10.2022г. по възз.т.д.№ 573/2022г.на САС. В частната жалба „Европейска Застрахователна компания“ АД поддържа, че атакуваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с него неправилно е отказано да се преразгледа приетото във въззивното решение относно възражението, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд на насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД.Въведени са и доводи, че въззивният съд не е съобразил критериите, определящи фактическата и правна сложност на делото, и не е изложил мотиви, обосноваващи присъждането на „Топлофикация София“ ЕАД на разноски за адвокатско възнаграждение над еднократния минимум, установен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които в случая според частния жалбоподател са в размер на 2630лв.Искането е за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е отхвърлена молбата му за изменение на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК, и за постановяване на друго, с което то да бъде изменено чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на „Топлофикация София“ ЕАД пред въззивната инстанция до размера от 2630лв. Не е постъпил в срок отговор на частната жалба от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД. В частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД поддържа, че е заплатило реално разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 27 992.26лв..Счита, че тези разноски, определени въз основа на действащата към момента на начисляването им Наредба за минималните размери за адвокатските възнаграждения, на база интерес цялото вземане в размер на 1 105 008лв., съответстват на фактическата и правна сложност на делото, независимо, че искът е предявен като частичен.В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения (нова - ДВ, бр. 88 от 2022г.), съгласно която при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът.Наред с това, частният жалбоподател поддържа, че е допълнително ощетен със заплатения от него ДДС върху редуцирания от съда размер на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, както и, че въззивното решение, чието изменение се иска, е вътрешно противоречиво, тъй като, редуцирайки разноските му за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, съдът не е намалил и разноските му за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Искането е за отмяна обжалваното определение в частта, с която е отхвърлена молбата му за изменение на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК, и за постановяване на друго, с което да му бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в пълния размер от 27 992.26лв. С подадения писмен отговор „Европейска Застрахователна компания“ АД оспорва частната жалба на насрещната страна и моли за оставянето й без уважение.Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл274, ал.2 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.т.д.№ 573/2022г.на САС, е образувано по въззивна жалба на ищеца „Европейска Застрахователна компания“ АД срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените против „Топлофикация София“ ЕАД три обективно съединени осъдителни искове, чието основание е неправомерното според ищеца разваляне от „Топлофикация София“ ЕАД на сключения от страните договор от 25.01.2019г.: за обезщетение за имуществени вреди в размер на разликата между уговореното и заплатено договорно възнаграждение в размер на 40 000лв., представляващо част от общо вземане от 1 105 008лв.; за обезщетение за претърпени загуби в размер на 15 000лв., съставляващо част от общо вземане в размер на 49 680лв., и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., съставляващо част от общо вземане в размер на 25 000лв.Съединена за разглеждане във въззивното производство по възз.т.д.№ 573/2022г.на САС е и въззивна частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата му за допълване в частта за разноските на първоинстанционното решение. С въззивното решение е потвърдено обжалваното от „Европейска Застрахователна компания“ АД първоинстанционно решение, отменено е обжалваното от „Топлофикация София“ ЕАД първоинстанционно определение и вместо него е постановено друго за допълване в частта за разноските на първоинстанционното решение чрез присъждане на „Топлофикация София“ ЕАД на направените разноски пред първата инстанция в размер на 23 326.88лв. и са присъдени в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство до размера от 7890лв., до който са редуцирани от съда реално направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 27 992.26лв. по релевираното от „Европейска Застрахователна компания“ АД възражение, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, представляващ трикратния размер на минималното адвокатското възнаграждение, определено в хипотезата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от „Европейска Застрахователна компания“ АД, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение в частта за разноските на въззивното решение чрез допълнително редуциране на разноските на „Топлофикация София“ ЕАД за адвокатско възнаграждение във въззивното производство до размера над 2630лв., с доводи за несъответствие с фактическата и правна сложност на делото. В срок е постъпила и молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение в частта за разноските на въззивното решение, чрез допълнително присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд над 7890лв. до пълния размер от 27 992.26лв.Въведени са поддържаните и в настоящото производство доводи за реално заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, за определянето им въз основа на действащата към момента на начисляването им Наредба за минималните размери за адвокатските възнаграждения, на база интерес цялото вземане в размер на 1 105 008лв., за съответствието на направените разноски за адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, независимо от предявяване на иска като частичен, с позоваване и на новата разпоредба на чл.2, ал.8 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 88 от 2022г.), за допълнителното ощетяване на частния жалбоподател със заплатения ДДС върху редуцирания от съда размер на разноските за адвокатско възнаграждение и за вътрешна противоречивост на въззивното решение по отношение на разноските на частния жалбоподател за адвокатско възнаграждение във въззивното и в първоинстанционното производство. За да постанови обжалваното определение, с което молбите и на двете насрещни страни, с правно основание чл.248 ГПК, са отхвърлени, въззивният съд е констатирал, че във въззивното решение вече се е произнесъл по отговорността за разноски, приемайки, че направеното в СЗ на 03.10.2022г. възражение от „Европейска Застрахователна компания“ АД за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 27 992.20лв. е основателно, поради което тези разноски са намалени до размера от 7890лв., представляващ трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г. Счел е, че наведените от двамата молители доводи за неправилност на тези изводи не са основание за изменение в частта за разноските на въззивното решение, поради което не ги е обсъждал. Доводите в частната жалба на „Европейска Застрахователна компания“ АД за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение са основателни, тъй като на практика съдът е отказал да изпълни правомощията си в производството по чл.248 ГПК. При разрешаване на поставения процесуалноправен спор за изменение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските на въззивното решение при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Настоящият състав споделя изводите във въззивното решение, чието изменение по реда на чл.248 ГПК е поискано и от двете насрещни страни, че своевременно релевираното от „Европейска Застрахователна компания“ АД (в откритото съдебно заседание на 03.10.2022г. чрез процесуалния му представител адв.Л.Г.) възражение за прекомерност на направените от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство е основателно. Видно от приложения договор за правни услуги от 09.03.2022г. (л.78-81 от въззивното производство), адвокатското възнаграждение на пълномощника на „Топлофикация София“ ЕАД – адвокат Б. Д. е уговорено както за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба, така и цялостно представителство във въззивното производство, и е в размер на 27 992.20лв.Няма спор, че то е реално заплатено от „Топлофикация София“ ЕАД. От друга страна, въззивното производство не са характеризира с голяма фактическа и правна сложност.И трите обективно съединени осъдителни претенции са основани на едно и също основание – за неправомерното според ищеца разваляне на договора между страните от ответника, във връзка с което са въведените твърдения, доводи и възражения от „Топлофикация София“ ЕАД и поддържаните във въззивното производство, спорни пред въззивната инстанция факти и обстоятелства.Обемът на оказаната правна помощ по делото от процесуалния пълномощник на „Топлофикация София“ ЕАД - адвокат включва само изготвянето на отговор на въззивната жалба, без процесуално представителство.Въззивното производство се е развило в едно единствено съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и не са извършвани други процесуални действия. Налага се извод за несъответствие между цената на адвокатската защита на „Топлофикация София“ АД в размер на 27 992.20лв. и фактическата и правна сложност на въззивното производство, поради което направените от „Топлофикация София“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство следва да бъдат редуцирани, както правилно е прието във въззивното решение. По отношение на размера, до който разноските за адвокатско възнаграждение на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат намалени при приложение на чл.78, ал.5 ГПК, следва да се съобрази следното: Преди всичко следва да се посочи, че предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004г. поставят само минимален праг на адвокатските възнаграждения, като за страните не съществува пречка да договорят по-високи по размер адвокатски възнаграждения. Трайноустановената практиката на ВКС приема, че отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което макар и уредено от процесуалния закон, е отношение между равнопоставени страни; Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящия исков процес (определение № 152 по гр.д.№ 50235/2016г., ІV г.о.); Разпоредбите на чл.7 и с чл.9 от Наредба № 1/2004г. имат материалноправен характер, за които обратно действие не е предвидено ( определение № 270 по гр.д.№ 7159/2013г., ІV г.о.).Ето защо, в случая, минималният размер на адвокатското възнаграждение във въззивното производство следва да се определи въз основа на Наредба № 1/2004г. на ВАС, приложимата редакция към момента на сключване на договора за правни услуги (09.03.2022г.), т.е. редакцията преди изменението с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. На следващо място, база за определяне на минималното адвокатско възнаграждение е предявеният размер на иска, а не пълния размер на вземането, тъй като в случая е неприложима новата разпоредба на чл.2, ал.7 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, след изменението с ДВ бр.88 от 04.11.2022г., като е неоснователно поддържано в този смисъл в частната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД. Минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи на база предявените размери, поотделно за всеки един от трите обективно съединени искове .В този смисъл е формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 56/06.02.2013г. по ч. гр.д. № 36/2013г., I г.о., определение № 388/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1840/2021г., II т.о., определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г., II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г., I т.о., определение № 404/26.10.2020г. по ч. гр.д. № 2883/2020г., IV г.о., решение № 208/29.06.2016г. по гр.д. № 1261/2016г., IV г.о., и др., в която е възприето разрешението, че на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС( ред. преди изм. ДВ бр.88/2022г.), минималните адвокатски възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове; Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от наредбата трябва да тълкува във връзка с чл. 2, ал. 5, като при прилагането й следва да се вземе предвид вида на съединяване на исковете; Под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се има предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно, като за всеки от съединените искове поотделно се определя минимално възнаграждение. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение във въззивното производство, определено за всяка от претенциите, които са с интереси съответно 40 000лв., 15 000лв. и 15 000лв., в хипотезата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, е в размер съответно 1730лв., 980лв. и 980 лв., или общо 3690лв. Налага се извод, че във въззивното решение е неправилно определен размера на минималното адвокатско възнаграждение, съответно трикратният негов размер, който е 11 070лв.( 3 Х 3690лв.), а не 7890лв. Настоящият състав намира, че, предвид фактическата и правна сложност на делото, разноските на „Топлофикация София „ ЕАД следва да бъдат редуцирани при приложение на чл.78, ал.5 ГПК до трикратният размер на минималното адвокатско възнаграждение от 11 070лв., като липсва основание тези разноски да бъдат намалявани до предвидения в Наредба № 1/2004г. еднократен минимален размер, който е 3690лв., както и липсва основание за присъждане на „Топлофикация София“ ЕАД на разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 11 070лв. Поради всичко изложено, като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена молбата на „Топлофикация София“ ЕАД за изменение в частта за разноските на въззивното решение за размера над 7890лв. до 11 070лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските чрез допълнително присъждане на „Топлофикация София“ ЕАД на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 3180лв.(11 070лв. – 7890лв.), а в останалата част обжалваното определение следва да бъде потвърдено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за поставения процесуалноправен спор са неотносими доводите в частната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД за ощетяването му със заплатения ДДС върху редуцирания от съда размер на разноските за адвокатско възнаграждение и за вътрешна противоречивост на въззивното решение. Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, в какъвто смисъл е установената съдебна практика на ВКС. Така мотивиран, съставът на I т.о.: