Определение № 188 от 15.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 538/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от А. Б. М. срещу определение №33 от 20.01.2020г. по ч.т.д. №1425/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение №390 от 13.06.2019г. по ч.т.д.№1425/2019г. на ВКС, ІІ т.о. Жалбоподателката твърди, че обжалваният съдебен акт е нищожен, недопустим и незаконосъобразен. Поддържа, че е постановен от съдебен състав без правомощия и в нарушение на закона. Излага доводи относно неправилността на други съдебни актове, постановени по гр.д.№4012/2011г. по описа на Апелативен съд- София. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІІ т.о. в производството по администриране на частна жалба вх.№6924/01.08.2019г. е констатирал, че предмет на обжалване е окончателен съдебен акт, неподлежащ на обжалване. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за нищожност на определението като постановено от незаконен състав. Обстоятелството, че същият съдебен състав е постановил определението, срещу което е подадена процесната частна жалба, не изключва компетентността му да я администрира съгласно чл.275, ал.2 ГПК, вкл. да я върне като недопустима, когато се обжалва неподлежащ на обжалване съдебен акт. Няма законно основание за отвод на съдебния състав, нито друга процесуална пречка за администриране на частната жалба, включващо и преценка дали се обжалва подлежащ на обжалване акт, поради което постановеното определение е валидно и допустимо. С определение №390/13.06.2019г. по ч.т.д.№1425/2019г. на ВКС, ІІ т.о. е разгледана частна жалба от А. Б. М. срещу разпореждане от 01.04.2019г. по гр.д.№4012/2011г. на Апелативен съд- София, с което са оставени без разглеждане нейни молби за обезсилване на издаден по делото изпълнителен лист, като е потвърдено обжалваното разпореждане. Като взе предвид, че постановеното определение №390/13.06.2019г. не попада в кръга на актовете по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК- не прегражда развитието на производството и законът не предвижда изрично, че подлежи на обжалване, настоящият съдебен състав намира, че е изчерпана процесуалната възможност за обжалване. С оглед изложеното, атакуваният съдебен акт за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу определение №390/13.06.2019г. следва да бъде потвърден като правилен. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение