Решение № 2863 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2014 г.

Решение № 2863 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Добринка Великова Бебривенска против писмо рег. № 13-00-2387/16.01.2013 г. на министъра на отбраната, с което е отказано да бъде възстановена на длъжност. В жалбата се съдържат аргументи, според които срокът по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ) започва да тече от 18.07.2012 г. - датата на узнаване за влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на договора за кадрова военна служба, отчисляване и освобождаване от военна служба, а не от датата на влизането му в сила. Жалбоподателката иска да бъде отменено оспореното писмо и да бъдат дадени указания на министъра на отбраната да издаде акт, с който да бъде възстановена на работа. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С оспореното писмо рег. № 13-00-2387/16.01.2013 г. на министъра на отбраната е отказано на Добринка Великова Бебривенска да бъде възстановена на заемана от нея длъжност. Оспорването (след уточняване в открито съдебно заседание, че следва да се счита подадено до Върховния административен съд) е процесуално допустимо, защото с обжалваното писмо пряко се засяга права и интереси на оспорващата и на практика представлява отказ за възникване отново на съществувало правоотношение, чието прекратяване съдът е приел за незаконосъобразно. В обстоятелствената и петитумна част на жалбата се съдържат достатъчно доводи и искания, от които да се обоснове както наличие на правен интерес от обжалването, така и всички останали елементи на процесуално допустимо оспорване. Атакуваното писмо на министъра на отбраната е издадено от компетентен орган, в установената форма, при наличието на материалноправните предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила, без да е допуснато несъответствие с целта на закона. Няма спор между страните, а това се установява и от доказателствата по делото, че с Решение № 101/18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 74/2011 г. по описа на Административен съд-Сливен е отменена Заповед № 112/7.03.2011 г. на командира на Военно формирование 32450-Мокрен, с която е прекратен договора на Добринка Великова Бебривенска за кадрова военна служба, отчислена е и е освободена от длъжност и от военна служба и е зачислена в мобилизационния резерв. Това решение е оставено в сила с Решение № 66/2.07.2012 г., постановено по адм. д. № С-134/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Със заявление от 27.07.2012 г. до министъра на отбраната Добринка Великова Бебривенска е поискала да бъде възстановена на заеманата преди издаване на отменената заповед длъжност. Оспореното пред настоящия състав писмо на министъра на отбраната е издадено по повод това заявление, след като преписката му е изпратена по компетентност с Решение № 7248/27.12.2012 г., постановено по адм. д. 8316/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. На основание чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ в правомощията на министъра на отбраната е ръководството на кадровата политика на министерството. Съгласно чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на редниците се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица. Следователно министърът на отбраната е компетентен да издаде оспореното писмо, с което като отказва да възстанови редник Бебривенска на заеманата от нея длъжност на практика се произнася по въпроса относно нейното приемане на военна служба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ когато заповедта за освобождаване бъде отменена, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение. В случая заповедта за освобождаване на Добринка Бебривенска от кадрова военна служба е отменена с влязло в сила на 2.07.2012 г. съдебно решение, а необходимото писмено заявлението за възстановяване на предишната длъжност е подадено от нея на 27.07.2012 г. т. е. след изтичане на 14-дневния срок по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ. В оспорването се съдържат доводи относно начина на узнаване на обстоятелството за влизане в сила на 2.07.2012 г . на съдебното решение, постановено на 18.10.11 г., както и че това е станало на 18.07.2012 г. чрез получаването на призовка за съдебно дело с приложено към нея определение, в което се цитира решението на Върховния административен съд от 2.07.2012 г. Узнаването относно влизането в сила на решението за отмяната заповедта за освобождаване не е елемент от фактическия състав на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ, поради което дори и да се приеме за доказано, че именно на 18.07.2012 г. процесуалният представител на жалбоподателката е разбрал, че първоинстанционното решение е оставено в сила, то не може да се приеме, че са налице предпоставките на закона за възстановяване на Добринка Бебривенска на предишната заемана или друга съответстваща длъжност. Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ се различава коренно от нормативната уредба в сходни случаи, регулирани от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 345, ал. 1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Уредбата в ЗОВСРБ е аналогична на тази по Закона за държавния служител (ЗДСл), според която при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение (чл. 122, ал. 1). ЗОВСРБ и ЗДСл предвиждат срок, който започва да тече от датата на отмяна на заповедта на освобождаване и изрично писмено заявление, защото възстановяването на предишната или друга съответна длъжност се приема за законна последица от отмяната на заповедта за освобождаване, а не се изисква провеждане на специално съдебно производство за установяване наличието на определени предпоставки за възстановяването за разлика от чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Законодателят е определил началото и продължителността на срока, в който трябва да бъде подадено изрично писмено заявление и не е допустимо разширително тълкуване по аналогия с КТ. В конкретния случай следва изрично да се посочи, че заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба е отменена с влязло в сила на 2.07.2012 г. съдебно решение, постановено в законния срок по съдебен спор с участието на жалбоподателката. Следователно за нея не са били налице процесуални пречки да се уведоми за постановяване на съдебното решение на касационната инстанция, независимо, че е ограничен дистанционния достъп до електронната папка на делото поради секретния му характер. Добринка Бебривенска не изтъква никакви уважителни причини за неспазване на срока по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ освен, че не е узнала по-рано за постановяване на окончателното съдебно решение. Анализът на цитираните правни норми еднозначно определя, че законосъобразно министърът на отбраната се е съобразил с пропускането на предвидения в закона срок, поради което е отказал да възстанови Добринка Бебривенска на длъжност. В жалбата липсват конкретни оплаквания освен аргументите за начина на тълкуване на закона относно началния момент на срока по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ, които са неоснователни. При извършената служебна проверка на основание чл. 168 от АПК настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила или несъответствие с целта на закона. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателят му дължи сумата 400 (четиристотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение