Определение № 126 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2862/20.03.2018 г. от Н. И. Т. /Н. И. А./ от [населено място] село, обл. К., чрез адв. Д. Й. К. за допълване на определение № 111 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 2310/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителката му разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Х. М. С. от [населено място], общ. К., обл. К., М. М. М. от [населено място], общ. К., обл. К., Д. М. А. от [населено място] село, обл. К. и Д. М. А. от [населено място] село, обл. К., чрез адв. В. Х. Л., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 111 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 2310/2017 г. по описа на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Х. М. С. от [населено място], общ. К., обл. К., М. М. М. от [населено място], общ. К., обл. К., Д. М. А. от [населено място] село, обл. К. и Д. М. А. от [населено място] село, обл. К., чрез адв. В. Х. Л. касационна жалба против решение № 17 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 211/2016 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е било потвърдено решение № 95 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 662/2016 г. на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Х. М. С., М. М. М., Д. М. А. и Д. М. А. против Н. И. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че на основание наследство и давностно владение ищците са собственици на поземлен имот пл.№ 88, представляващ дворно място с площ 328 кв.м в кв. 11 по плана на [населено място] село, общ. К., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответниците Х. М. С., М. М. М., Д. М. А. и Д. М. А. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителите Х. М. С., М. М. М., Д. М. А. и Д. М. А. са подали отговор на касационната жалба, изготвен от адв. В. Л., към който са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.04.2017 г. От тези доказателства се установява, че за изготвяне на отговора на касационната жалба страните са договорили и молителите са заплатили на адвоката възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на делото /спорният имот има данъчна оценка 649,44 лв./, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата от 500 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определение в чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът