Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г.

Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. е касационна жалба от И. С. А. срещу Решение № 145 от 12.12.2008 г. по т.д. № 157/2008 г. на Бургаския апелативен съд с която е отменено решението от 12.02.2008 г. по т. д. № 432/2007 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от А. срещу "Фено К." О. иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ. В касационната жалба, И. А. се позовава на неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, което е довело до решаващия му извод, че дружеството развива търговска дейност. Сочи всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация "Фено К.; О., чрез представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - липсата на единна практика относно това, какви могат да бъдат важните причини по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ. Дружеството "Фено консулт" О. към датата на ИМ е с двама съдружници с равни дялове - И. А. и А. Т. Твърдението по исковата молба на И. А. е, че след като дружеството е придобило през 2007 г. дълготраен материален актив - недвижим имот в гр. Б., ул. "Гурко" № 15, съдружничката и Т. напуснала адреса на управление и с офис - оборудването и цялата документация се преместила в новопридобития имот. От този момент А. била изолирана от дружествените дела, като кореспонденцията и с Т. била само писмена по повод общи събрания и допълнителни дружествени вноски. Освен това, Т. станала съдружник и управител на новоучредено търговско дружество, чиито дела цялостно изместили грижите и за работата на "Фено консулт" ООД. Поради липсата на дейност на дружеството и натрупване на задължения, значително надвишаващи активите му И. А. е поискала прилагането на чл. 155, т. 1 ТЗ. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че влошените взаимоотношения между съдружниците А. и Т. възпрепятстват дейността на дружеството, поради което е постановил прекратяването му. Становището на въззивния съд, че искът е неоснователен, е обусловено от разбирането, че влошените отношения между съдружниците в О. не съставляват "важна причина" по смисъла на чл. 155 ТЗ за прекратяването му. Становището на ВКС-Търговска колегия по поставеният значим въпрос е следното: Преди всичко, следва да се отбележи, че понятието "важни причини" не може да бъде дефинирано изчерпателно. Ако такава дефиниция би била възможна, тя би била въведена от законодателя. Това е така, поради обстоятелството, че всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр. При всяко отделно дружество, наличието на "важни причини" би следвало да се преценява при различни факти и обстоятелства, като целта на настоящето произнасяне е определянето на общите параметри, които биха имали значение при прилагането на чл. 155, т. 1 ТЗ. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, при обсъждането дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. В конкретния случай, преценката на въззивния съд, че искът по чл. 155, т. 1 ТЗ е обусловен единствено от влошените взаимоотношения на съдружниците е необоснован. Вярно е, че влошените взаимоотношения са факт, но те не се дължат на лични причини (извън дейността на дружеството), а именно на практическата липса на дейност на дружество и оттук - липсата на приходи от дружествената дейност, чрез които би следвало (съобразно решението на ОС) да бъде обслужван кредитът за закупуване на ДМА - недвижимият имот на ул. "Гурко" № 15. С. за вноските по кредита, както и по обслужване на текущата дейност на дружеството са набиране не от приходи от търговската дейност. По разбиране на съдружника-управител Т., това е следвало да стане чрез допълнителни парични вноски. Това обстоятелство е генерирало допълнително напрежение между съдружниците, но дори да бъдат игнорирани личните им взаимоотношения, то съставлява обективен признак за липсата на рентабилност. Значителната задлъжнялост на дружеството и липсата на печалба не се оспорва по делото. От изложеното следва, че са налице важни причини по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството, тъй като пречките при упражняване на търговската му дейност без опасност за кредиторите му не могат да бъдат преодолени с усилията на съдружниците. Разноски по делото от И. А. не са претендирани и такива не се присъждат. След връщане на делото в БОС и на основание чл. 14 ЗТР, Бургаският окръжен съд ще следва служебно да изпрати препис от решението на А. по вписванията за отразяване в търговския регистър в случай, че по отношение на "Фено К." О. вече е приложена процедурата по § 4 от ПЗР на ЗТР (за което няма данни по делото). В случай, че това не е сторено - препис от решението да се изпрати служебно за прилагане към фирменото дело. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.