Решение № 12415 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2010 г.

Решение № 12415 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, за каквато следва да се приеме частната жалба на Ипълнителната агенция по горите гр. София, представлявана от Изпълнителния директор на агенцията Бисер Дачев, чрез Христина Христова Иванова, процесуален представител по пълномощно на ИАГ София, работеща по служебно правоотношение като главен юрисконсулт в РДГ В. Търново, против Решение № 574/03.12.2009 г. по адм. д. № 105/2009 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Държавна агенция по горите гр. София, срещу Протоколно Решение № 5/28.11.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД 14-139/03.12. 2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново, с което решение са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ обн. в ДВ, бр. 13/2007 г. за Община Лясковец, обл. В. Търново и селата на територията на Община Лясковец - с. Драгижево, с. Добри дял, с. Мерданя и с. Джулюница и имотите в същите землища, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърденията на касатора са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалните норми. Развива подробни съображения в тази насока, като моли обжалваното решение на Великотърновския административен съд да бъде отменено изцяло. Допълнително в тази насока на 27.09.2010 г. са и писмените бележки от 27.09.2010 г. на процесуалния представител на жалбоподателя в касационното производство юрисконсулт Мурад. Ответникът - Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново, не взема отношение по касационната жалба. От заинтересованата страна - Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на 4.10.2010 г. е постъпило писмено становище, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни - Кмета на Община Лясковец и Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не вземат становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Според него част от имотите според заключението на вещото лице са гори, за които съществуват изработени и реализирани лесоустройствени проекти. Тези имоти са тори по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗГ а не земеделски земи. Поради това дава заключение за неправилност на оспореното решение, за неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението предмет на касационната жалба Великотърновския административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Държавната агенция по горите гр. София, срещу Протоколно Решение № 5/28.11.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД- 14-139/3.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Велико Търново, с което решение са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Лясковец и селата от района на Община Лясковец- с. Драгижево, с. Добри дял, с. Мерданя и с. Джулюница и имотите в същите землища, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението е било оспорено в частта му за землището на гр. Лясковец с ЕКАТТЕ 44793- имот № 000701, с площ от 86.992 дка; землището на с. Драгижево с ЕКАТТЕ 23217- имот № 000304, с площ от 24.341 дка и имот № 000525, с площ от 8.612 дка; землището на с. Добри дял, с ЕКАТТЕ 21453- имот I 000150, с площ от 70.764 дка и имот № 000152, с площ от 44.613 дка; землището на с. Мерданя с ЕКАТТЕ 47826- имот № 000299, с площ от 54.832 дка и имот -000300, с площ от 7.046 дка и за землището на с. Джулюница с ЕКАТТЕ 20835- за част от имот № 000223, целият с площ от 2 842.039 дка, за имот № 000410, с площ от 4.913 дка, за имот № 191015, с площ от 6.846 дка, за имот № 191017,с площ от 38.967 дка, за имот № 191018, с площ от 19.885 дка, за имот № 191200,с площ от 12.987 дка, за имот № 000230, с площ от 57.672 дка, за имот № 268126,с площ от 4.875 дка и за имот № 268130, с площ за имота от 18.525 дка. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, е приел, че имотите са отразени в КВС като земеделски земи по вид и НТП, че същите съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците и няма доказателства, от които да се установи, че са неправилно причислени към земите, които община Лясковец стопанисва или управлява по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въз основа доказателствата по делото- списък на публикуваните обяви в Държавен вестник за землищата на Община Лясковец, съобщенията в неофициалния раздел на ДВ на ОбПК гр. Лясковец, извлеченията от откритите партиди на процесните имоти, извадката от кадастралната карта за землището на гр. Лясковец и заключението на неоспорената от страните по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че плановете за земеразделяне на землището на гр. Лясковец и и селата от общината Драгижево, Добри дял, Мерданя и Джулюница са одобрени в периода 1993-1994 г. и към момента на провеждане на процедурата и приемане на оспореното решение, са влезли в сила. Липсват доказателства същите да са били оспорени по надлежния ред. Според съда, при наличието на КВС, включването на процесните имоти във влезлите в сила планове за земеразделяне и в КВС като земеделски земи и точното възпроизвеждане на същата в протоколното решение от комисията, доводите на жалбоподателя, че процесните имоти не са земеделски земи са неоснователни. Така постановеното решение е правилно. Държавната агенция по горите - гр. София, понастоящем Изпълнителна агенция по горите, е оспорила пред Административен съд - В. Търново протоколно решение от 28.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 14-139/3.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. В. Търново. Основният спор по делото е бил дали имотите са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) или земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за настоящия спор нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ, в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. В съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От горните разпоредби следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Според Върховния административен съд, наличието на лесоустройствения проект, няма отношение към производството по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици, са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят и пред първата инстанция и пред настоящата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. По делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Шипковица, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че при наличието на грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд В. Търново е постановил решение, изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение