Решение № 6759 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2010 г.

Решение № 6759 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Енчо Сладунов Огнянов от гр. Момчилград, чрез адв. Е. Божикова и адв. Хр. Матеев, против Решение № 1229 от 7.09.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1644 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 900125/03.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Кърджали, потвърден с Решение № 579 от 26.08.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2006 г.; м. 04,05,06,07,08,09,10,11 и 12.2007 г.; м. 04.05 и 06.2008 г. е определен ДДС за внасяне общо в размер на 20 251,74 лв. главница и 5 238,08 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при липса на доказателства за всяка от осъществените от РЛ доставки, в качеството му на земеделски производител, необосновано е прието наличие на основание за задължителна регистрация по чл. 108 ЗДДС (отм.) и неправилно е определена данъчна основа по общия ред за облагане на доставките след 14.10.2006 г. Съдът игнорирал приетите неоспорени заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които установили, че декларираните по годишните данъчни декларации приходи за процесните периоди били завишени по размер. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, издаден при ревизия, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради установените факти на реализиране на облагаеми обороти от страна на ревизираното лице, в качеството му на регистриран земеделски производител, задължаващи го да се регистрира по ЗДДС (отм.), при което са определени задължения за данък добавена стойност върху стойността на извършените продажби от момента на изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до този, в който е отпаднало основанието за регистрация, на осн. чл. 132, ал. 2 ЗДДС ЗДДС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно е касационното оплакване относно процесуалния ред на извършване на ревизията. Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради липса на документи, издадени от РЛ, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Посоченото е основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 за избор на посочения процесуален ред, което се признава и в самата касационна жалба. Изпълнена е процедурата по връчване на съобщение до ревизираното лице за извършването на ревизията по този ред, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В тази връзка е неоснователно и принципното оплакване за незаконосъобразност на процесното облагане поради липса на доказателства за конкретни данъчни основи по отделни продажби на земеделска продукция и определяне на задълженията въз основа на общия размер на декларираните от РЛ приходи от продажби за процесните периоди в годишните данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ. Особеният процесуален ред на ревизия при посочения особен случай позволява на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК основа. Затова определянето на данъчната основа по този ред е винаги приблизително, поради условия, създадени от самото ревизирано лице. Останалите оплаквания в касационната жалба, съдът намира също за неоснователни. При подробно и добросъвестно излагане на събраните доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани на тях фактически изводи. Не е било спорно, че РЛ е подало годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, съгласно които за периода 01.01 - 30.09.2006 г. лицето е достигнало облагаем оборот 51 844,54 лв., а за 2007 и 2008 г. декларираните от него приходи от продажба на земеделска продукция са съответно 84 100 лв. и 48 690 лв. С основание органите по приходите и съдът са приели посоченото деклариране като извънсъдебно признание за наличие на продажби на земеделска продукция на посочените стойности. Жалбоподателят е имал право да поддържа, поддържа и в касационната жалба, че това признание следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд той е твърдял, че декларираното от него самия не отговаря на истината поради това, че е имал нужда от кредитен рейтинг. Не е било спорно и това, че РЛ е получило за процесните години целеви субсидии, национални доплащания за мляко и помощ за закупуване на фураж. За опровергаване на истинността на констатациите на РА, по негово искане са приети заключение на съдебно-техническа агрономическа експертиза относно това колко средно агнета биха се родили от посочения от РЛ брой овце-майки като се има предвид обичайния процент на безплодие, аборти, близнене, обичайна средна смъртност, среден процент на агнета, оставени за разплод и в крайна сметка - средното количество месо в живо тегло от младите животни и средна изкупна цена на 1кг. - живо тегло, съответно-средния млеконадой в периода на лактация на една овца и средния настриг на вълна и средните цени на млякото и вълната за процесните периоди, както и съдебно-счетоводна експертиза за изчисление на количествата месо, мляко и вълна, които лицето е могло да произведе, въз основа на данните на първата експертиза. Задачата, поставена от жалбоподателя на СТЕ, е била да отговори на посочените въпроси като се запознае с анкетните карти в регистъра на земеделските производители относно декларирания от РЛ брой на овце-майки. Никакво изискване не е поставено на експерта относно методиката на изследване и източници на статистически данни, които да послужат за изпълнение на задачата. Макар заключението да е прието без оспорване, от никоя негова част, както и при представянето му в откритото съдебно заседание на 19.04.2010 г., не става ясно въз основа на какви източници на информация вещото лице е направило своите изводи. Затова изводът на първоинстанционния съд, че това заключение, по тази причина, не може да опровергае констатациите на РА и да бъде годна основа за опровергаване на декларираните от самия жалбоподател размер на приходи от продажби, е обоснован. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение