Определение № 189 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2020 г.

Образувано е по молба от З. Д. З. за отмяна на влязло в сила решение № II-119-32/ 10.06.2014 г. по гр.д. № 21896/ 2013 г. на Софийски районен съд, с което частично е уважен иска, предвиден в чл. 422 ГПК, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. Д. З.. Основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК в молбата са обосновани с твърдения, че вследствие на нарушаване на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва по делото, по което е постановено влязлото в сила първоинстанционното решение и по това дело не е бил надлежно представляван. Молителят твърди, че: 1) съобщението с преписите от исковата молба и доказателствата е връчен на пълнолетно лице от домашните му (на снаха), неизпълнило задължението по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК, 2) не е подписвал писмения отговор на исковата молба; 3) нередовно е бил призован за единственото открито съдебно заседание (като последица от невръченото първо съобщение по делото, съдът неправилно е приложил фикцията по чл. 40, ал. 2 ГПК и 4) е представляван от адв. Х. без пълномощно от молителя. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От неговия помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да допусне до разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Съображенията са следните: Първо, тя е с допустим предмет. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Второ, подадена е от процесуално легитимирана страна. Молител е ответникът по частично уважения иск по чл. 422 ГПК. Трето, спазен е тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че за влязлото в сила решение, връчено също неправилно при фикцията по чл. 40, ал. 2 ГПК, е узнал случайно на 02.05.2019 г. Молбата е подадена на 31.07.2019 г. Четвърто, тя съдържа надлежни твърдения по основанията за отмяна. Дали са верни и годни да осъществят изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК е въпрос по същество, а не по допустимостта на молбата. Пето, налице са всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Настоящият състав намира, че следва да уважи искането на молителя за допускането на съдебно-графологическа експертиза. Практиката на Върховния касационен съд е категорична, че в производството по глава ХХIV-та ГПК са допустими доказателствени искания за установяване на основанието за отмяна на влязлото в сила решение. При тези мотиви, съдът