Определение № 2750 от 29.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2023 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. „МОБА“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Ш. е поискало да бъде спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 4595 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 14806/2021 г. на Софийски градски съд, IV – Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20169410 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 30285/2020 г. на Софийски районен съд (СРС). С последното е уважен предявен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено съществуването на вземане на ищеца Г. Б. М. срещу ответното дружество – настоящ молител в размер от 20 400 лв., представляващо неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 3696/14.03.2017 г., от кочан № 22, серия 03969, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (от 22.01.2020 г.) по ч. гр. д. № 3001/2020 г. на СРС. Иска се също и спиране на изпълнението по изп. д. № 295/2023 г. на ЧСИ С. С. с рег. № 859 на КЧСИ, образувано за събиране на вземането. Към молбата са приложени преписи от въззивното решение, чието спиране на изпълнението се иска, както и от съобщението до молителя за връчване на посочения съдебен акт. Приложен е също екземпляр от платежно нареждане с дата 28.09.2023 г. за внесена от молителя сума в размер на 20 400 (двадесет хиляди и четиристотин) лева по специалната сметка на ВКС, което обстоятелство е удостоверено от счетоводството на съда чрез извършената днес - на 29.09.2023 г. справка, вкл. и че сумата е налична по сметката към тази дата. Установява се също, че от дружеството е подадена в срок касационна жалба (с вх. № 87120 от 28.09.2023 г. по регистъра на СГС) срещу въззивното решение, постановено по иск с правно основание чл. 422 ГПК. Налице е редовно сезиране на касационния съд с жалба срещу въззивно решение, подлежащо на инстанционен контрол. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с данните по делото намира, че молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: По реда на чл. 282, ал. 2 ГПК касаторът може да поиска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Касае се единствено за решения, които подлежат на принудително изпълнение - т. е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и решения, постановени по установителни искове. При установителните искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. В случая въззивното решение е постановено по спор за съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът – настоящ молител, е подал възражение. Правната квалификация на заявеното спорно право е по чл. 422 ГПК, която претенция е установителна по своя характер. При предявен иск на това основание на изпълнение подлежи не въззивното решение, а издадената заповед за изпълнение и то след окончателно влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането – чл. 416 ГПК. Понастоящем такова стабилизиране на съдебния (въззивен) акт не е налице, тъй като същият е предмет на касационна жалба. В този смисъл е разписаната правна уредба на чл. 416 ГПК, вкл. и новата ал. 2 на текста (ДВ, бр. 11/2023 г., в сила от 1.07.2024 г.). По горните мотиви не подлежи на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК въззивно решение, с което е уважен иск по чл. 422, във вр. с чл. 410 ГПК. След като не е допустимо да се издава изпълнителен лист за вземането преди да е влязла в сила заповедта за изпълнение (в случая възражението срещу нея е подадено в срок) – арг. от чл. 416 ГПК (в сегашната му редакция) и е образувано исково производство (по чл. 422 ГПК) то не може да се образува изпълнително дело за принудителното му събиране, а още повече да се иска спиране на самото това изпълнение. Изложеното характеризира молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК като неоснователна и налага оставянето й без уважение, както и на молбата за спиране на изпълнението по изп. д. № 295/2023 г. на ЧСИ С. С. с рег. № 859 на КЧСИ. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.