Решение № 7510 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2015 г.

Решение № 7510 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Скат транс" ООД, подадена чрез адв. Иванов, против решение № 2029 от 28.11.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1777 от 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 021302716/23.05.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 221/31.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати в полза на дирекция "ОДОП" - Бургас разноски по делото в размер на 587,76 лева. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението на основание чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробно поддържаните пред първата инстанция съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 във връзка с чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АДмС - Бургас е бил ревизионен акт № 021302716/23.05.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 221/31.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт на "Скат транс" ООД са установени задължения за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. 2010 г. и 2011 г. и лихви за намаляване на авансовите вноски дължими на основание чл. 89 от ЗКПО за 2012 г. Задълженията са определени във връзка с констатацията на органа по приходите, че дружеството е следвало да отчете приходи от отдадения под наем на ПП "Атака" автомобил - "Шавролет "Калос". Предвид установеното ревизиращия екип е обосновал извод за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. На основание чл. 16 от ЗКПО е установил данъчен финансов резултат, в който са намерили отражение приходите от наем от тази сделка по пазарни цени. Пазарните цени са определени по метода на сравните неконтролирани цени между независими търговци. Изпратени са искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от фирми, отдавали под наем такъв автомобил . Предвид получените отговори за всяка от ревизираните години органът по приходите е определил средна годишна цена на наема. Прилагайки нормата на чл. 16 ЗКПО е увеличил декларираните от дружеството приходи за 2008 г. с 11 200 лв., 2009 г. - с 10 900 лв. и за 2010 г. - с 9 800 лв. За 2011 г. ревизиращите не са признали приспаднатата от дружеството загуба от минали години в размер на 18 763,46 лв., в резултат на което е определен корпоративен данък за 2011 г. - 2 101 лв. РЛ за м. април е намалило авансовите си вноски на осн. чл. 88 от ЗКПО като е декларирало, че ще внася такива в размер на 200 лв. Във връзка с констатацията, че дължимият за 2012 г. КД е 11 848,37 лв. и съответно надвишава с 10 на сто дължимите авансови вноски, които са в размер на 1800 лв. за 2012 г. е начислена лихва в размер на 727,68 лв., на основание чл. 89, ал. 1 от ЗКПО. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователна жалбата на "Скат транс" ООД против процесния ревизионен акт. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването му органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че съгласно договор за наем на автомобил от 20.08.2005 г. "Скат транс" ЕООД, като наемодател е предоставил на ПП "Атака", като наемател за временно и безвъзмездно ползване лек автомобил с Д№ А56 81ВК, марка-Шевролет, модел-Колос. Този договор, с оглед своето съдържание е определен от съда като договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 от ЗЗД. Според решаващия състав законосъобразно ревизиращите са приложили разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО и правилно са увеличили ФР на дружеството за процесните 2008 г., 2009 г. и 2010 г. със сумите, представляващи средна пазарна цена за отдаване под наем на един автомобил с характеристиките на автомобила отдаден за безвъзмездно ползване от РЛ на ПП "Атака". За 2011 г. съдът е обосновал извод за правилно преобразуване на финансовия резултат на дружеството, като за 2011 г. не е включена сумата от 18 763,46 лева, представляваща данъчни загуби от минали години, доколкото тази сума е включена при определяне на финансовия резултат на дружеството през 2010 г. За 2012 г. съдът е счел за законосъобразно прилагането на нормата на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО (редакция ДВ бр. 99/16.12.2011 г.), поради което правилно е определил лихви за дължимите авансови вноски. Обжалваното решение е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Основният спор по делото е свързан с определянето на пазарната цена за наем на автомобил - марка-"Шевролет", модел- Колос, ползван през ревизираните периоди от ПП "Атака" и съответно налице ли са основания за коригиране на ФР в посока увеличение за тези периоди и съответно дължим ли е допълнително КД и съответните лихви. В случая съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО, с аргумент, че приложеният договор за наем на автомобил от 20.08.2005 г. съдържа характеристиките на договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 от ЗЗД. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според ал. 2, т. 2 на посочената норма - за отклонение от данъчно облагане се смята и: договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага, тоест при наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО, на която се е позовала приходната администрация, данъчната основа за ползвания безвъзмездно автомобил следва да се определи по пазарни цени. В решението си съдът е посочил, че пазарната цена се определя по методите посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Според решаващия състав независимо, че в хода на ревизията не е възложена експертиза, то органът е установил размера на пазарната цена чрез метода на пазарните цени, позовавайки се на извършените насрещни проверки на четири фирми осъществяващи дейност по отдаване под наем на леки автомобили. Изцяло е кредитирал констатациите в РА относно начина на определяне на пазарната наемна цена и нейният размер. Касационният състав на ВАС, Осмо отделение намира тези изводи на съда за неправилни. Методът, използван от приходните органи при определяне на размера на пазарната наемна цена на посочения по-горе автомобил не е нито един от посочените в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., включително и този на "пазарните цени", който според административния съд е ползван. Прави впечатление, че административния орган е използвал данните получени в резултат на извършени насрещни проверки на четири дружества осъществяващи дейност по отдаване под наем на леки автомобили, но нито едно от тях не е разполагало с автомобил Шевролет Калос. Посочени са средни цени на автомобил с характеристики подобни на Шевролет Калос, но какви марки и модели са те - няма данни. Освен това в отговорите изрично е посочено, че наемната цена зависи от периода на отдаване - при по-голям период на отдаване цената е по- ниска, цената зависи и от пробега, който изминава автомобила на месец. Съгласно приложимите правила на чл. 160, ал. 1 ДОПК и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 и чл. 9, ал. 3 АПК, като инстанция по съществото на спора, съдът е длъжен да прояви процесуална активност, като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза. От данните по делото обаче е видно, че съдът не е изпълнил задължението си по разпределение на доказателствената тежест, респ. за необходимостта да иска изслушване на съдебно-оценителна експертиза. Съдът неправилно е възприел размера на пазарната наемна цена на автомобила определен в хода на ревизията без тя да е определена по някои от методите регламентирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Предвид на тези съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК; да допусне съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната цена за наем на процесния автомобил ползван от ПП "Атака" през ревизираните периоди, която да отговаря на изискванията на наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, както и да допусне ССчЕ, която с оглед резултатите от СОЕ да изчисли какъв е размера на КД за процесните години, а за 2011 г. налице ли е данъчна загуба от минали години, която следва да бъде приспадната; за 2012 г. - да изчисли дали корпоративният данък надвишава с 10 % дължимите авансови вноски за съответната година и съответно дължими ли са лихви на основание чл. 89, ал. 2 и 3 от ЗКПО. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,