Определение № 585 от 14.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2162/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Е. Б. С. -К., в качеството й на пълномощник на П. Й. Д., Д. Й. Д., Р. Й. Д., Т. Й. Д., И. Й. Д., Мария Й. Д. и Н. Й. Д. срещу определение №1426 от 27.05.2015 г. по в.гр.д.№3355/2014 г. на САС, с което е отхвърлена молба на адвокат К., по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, за допълване на въззивното решение в частта за разноските и осъждане на ответника да й заплати възнаграждение и за първата инстанция. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му и присъждане на адвокатското възнаграждение и за първоинстанционното производство по делото. Ответната страна по жалбата – „ЗК [фирма] изразява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с постановеното на 01.04.2015 г. решение по в.гр.д.№3355/2014 г. на САС, ответното дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗАадв., вр. Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на процесуалния представител на ищцците, възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ, съобразно уважената част от исковете, както и че в тази хипотеза страната, в чиято тежест се възлага отговорността за разноски, не дължи възнаграждение за всяка инстанция. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 /Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от визираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка инстанция в размерите, посочени в т.1-т.4. Т.е. анализът на визираните законови текстове води до несъмнен извод, че в хипотезите по чл.38, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за всяка една инстанция, в която е оказал безплатна правна помощ и съдействие, в предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като заплащането на това възнаграждение се дължи от другата страна. В този смисъл и тъй като в случая адвокат К. е осъществила безплатна адвокатска помощ на ищците в производството и пред първоинстанционния, и пред въззивния съд, на същата се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение и за производството пред СГС, в размерите посочени в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. /ред. ДВ бр.43/08.06.2010 г./, съобразно уважената част от исковете /по 40 000 лв. за всеки от ищците/ или сума в размер на 8 750 лв. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а въззивното решение - допълни в частта за разноските, като на адвокат К. следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 8 750 лв., за осъществената от нея безплатна адвокатска помощ на ищците в производството пред СГС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение