Определение № 13734 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от Б. С. (с името Б. С. С. до 20.04.1993г.), със съдебен адресат – адв. П. Велчев, гр. Варна, [улица]адв.кантора, срещу Определение № 948/26.01.2024г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д.№ 1978/2023 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на Б. С. ( с името Б. С. С. до 20.04.1993г.), подадена чрез адв. П. Велчев- АК-Благоевград срещу Министерство на външните работи и Министерство на вътрешните работи по чл.1, ал.1 и сл. ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. АПК за прогласяване нищожността на временен паспорт № [номер] със срок на валидност от 09.02.2012г. до 19.03.2012г., в условията на евентуалност, отмяната му като незаконосъобразен и се осъдят солидарно ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 230 000 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на издадения неправомерно индивидуален административен акт – временен паспорт, както и за установяване на незаконосъобразност на действия и бездействия на ответниците при издаване на този временен паспорт и е прекратено производството по адм. д.№ 1978/2023г. по описа на Административен съд – Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че временният паспорт, за който ищецът твърди, че е нищожен акт, не е индивидуален административен акт. Приел е, че не са отстранени недостатъците по исковата молба на ищеца, тъй като не са посочени незаконосъобразните действия и бездействия във връзка с издаването на временния паспорт, както и от кои законови задължения произтичат те. Съдът е приел също така, че действията и бездействията, на които се позовава ищецът са част от производството по издаване на временния паспорт, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване по арг. от чл.21, ал.4 АПК. Приел е, че сочените от ищеца действия и бездействия не могат да се свържат еднозначно със сочените ответници – Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи. Посочил е, че във връзка с искането на ищеца за прогласяване на нищожността на временния паспорт, издаден от Генералното консулство на Република България в Торонто, Канада, е налице произнасяне с влязло в сила определение № 1222/05.05.2016г., постановено по адм. д.№ 985/16 година на Административен съд - Варна, потвърдено с Определение № 9141/22.07.2016г. по адм. д.№ 8154/2016г. на Върховния административен съд. Решаващият извод на административния съд е за недопустимост на производството, образувано пред него. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се, че с обжалваното определение е нарушен чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Сочи, че предявените искове са били на осн. чл.204, ал.4 АПК - вреди от незаконосъобразни действия и бездействия. Частният жалбоподател не е съгласен и с извода на първоинстанционния съд, че сочените обстоятелства в исковата молба не идентифицират сочените ответници като надлежни такива. Според частния жалбоподател, в обжалваното определение не са изложени мотиви, защо обжалваните действия и бездействия във връзка с издаването на временния паспорт не подлежат на съдебен контрол. Ответникът по частната жалба – Министерство на външните работи я оспорва по съображения в писмен отговор, постъпил на 19.02.2024г. Иска отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение. Ответникът – Министерство на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: Въпреки противоречивите мотиви, обосновали обжалваното определение, то е правилно като краен резултат. Противоречието се състои в извода на съда, че временният паспорт не е индивидуален административен акт, а твърдените действия били част от процедурата по издаването му и не подлежали на самостоятелен контрол съгласно чл. 21, ал.5 АПК. Логично и правилно е, че след като временният паспорт не е индивидуален административен акт, то и действията по издаването му не са част от процедура по издаване на индивидуален административен акт. Издаденият временен паспорт от консулството на Република България в Торонто не е индивидуален административен акт. Българските лични документи са документите за самоличност, свидетелство за управление на МПС, документи за пребиваване. Член 13, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) изброява документите за самоличност, издавани на българските граждани, измежду които е и паспортът, а съгласно ал.3 на същия член, временният паспорт също е документ за самоличност, заместващ паспорта. Както паспортът, така и временният паспорт удостоверяват самоличността на лицето, на което са издадени. Тоест, както паспортът, така и временният паспорт не обективират волеизявление на публичен орган, а удостоверяват изявление за индивидуализиращи данни на притежателите им. След като временният паспорт не е индивидуален административен акт, той не може да се обжалва, вкл. и относно неговата валидност като такъв пред административния съд. Действията по издаването му, също така не са действия, чиято законосъобразност може се обжалва по реда на АПК. Временният паспорт е документ и като такъв неговата проверка следва да се подчини на режима, предвиден за проверка на документ. В случай, че се оспорва съдържанието му - чл.81, ал.2 АПК, а в случай на оспорване на истинността му - чл.124, ал.4, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс. Респективно, обезщетяването на вредите от издадения официален удостоверителен документ следва да се претендира по общия исков ред пред гражданския съд. Тоест, налице е вътрешноправно средство за защита на правата и интересите на засегнатото лице, вкл. чрез достъп до съд в това число, както срещу увреждащия документ, така и компенсаторно, но това не е предприетият от ищеца ред по АПК пред административния съд. По тези съображения, обжалваното определение на административния съд като краен резултат е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд