Определение № 1242 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1113/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молб на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, представлявано от адв. А. Б., за изменение на постановеното по делото определение № 2045 от 18.07.2024г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в подадения от него отговор на касационната жалба изрично е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, но с постановеното определение съдът не се е произнесъл по това искане, поради което прави искане за изменението му и осъждане на Н. Д. К., К. Д. К. и Л. Д. К. да му заплатят разноски в размер на 5760 лева с ДДС. Ответникът по молбата К. Д. С., представляван от адв. М., оспорва направеното искане. Сочи, че молителят не е представил списък на разноските, поради което молбата му по чл.248 ГПК е недопустима. Твърди, че не са представени и доказателства за направените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, като сочи, че обжалваемият интерес е 7000 лева и касационното производство е образувано само по неговата касационна жалба, тъй като касационните жалби на останалите касатори са били върнати. Поддържа още, че следва да бъде отчетена фактическата и правната сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото не е провеждано открито заседание. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. С постановеното по делото определение № 2045 от 18.07.2024г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 1519 от 09.12.2022г. по в.гр.д. № 520/2022г. на САС, 10 състав, с което, след частична отмяна на решение № 26056 от 12.10.2021г. на Окръжен съд Къстендил, е отхвърлен предявеният от касатора К. Д. С. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева. В определението си съдът е посочил, че на касатора разноски не се дължат, но не се е произнесъл по дължимостта на разноски на ответника. С оглед липсата на произнасяне по дължимостта на разноски на ответника направеното искане има характера на такова за допълване на постановеното по делото определение, а не за изменението му. Поради това допустимостта на молбата не е обусловена от представяне на списък по чл.80 ГПК. С отговора на касационната жалба ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е направил искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски и с молба от 16.08.2023г. е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба срещу решение № 1519 от 09.12.2022г. по в.гр.д. № 520/2022г. на САС, 10 състав в размер общо на 5760 лева с ДДС. Видно от представената фактура, за защита срещу касационната жалба на касатора К. С. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева без ДДС или 1440 лева с ДДС, а останалата част от възнаграждението е заплатена за защита срещу касационните жалби на останалите ищци. Настоящият състав намира, че с оглед изхода на делото на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” се дължат разноски за касационната инстанция. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба на Н. Д. К., Ж. Д. С. и Л. Д. К.. Касационното производство е образувано само по касационната жалба на К. Д. С., тъй като подадената от останалите ищци касационна жалба е върната с разпореждане № 1322 от 28.03.2023г. по в.гр.д. № 520/2022г. на САС, 10 състав. С оглед на това евентуално направените разноски за защита срещу върнатата касационна жалба е следвало да бъдат претендирани чрез подадена в срока по чл.248 ГПК молба за допълване на посочения съдебен акт, от която възможност молителят не се е възползвал. Предвид изложеното на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба на К. Д. С.. Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тълкувайки разпоредбата на чл.36, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв., съгласно която възнаграждението на адвоката за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован, и отчитайки предмета на спора – обжалваем интерес в размер на 7000 лева, формулирани от касатора два въпроса, отнасящи се единствено до преценката относно степента на съпричиняване от страна на пострадалия, и извършените от адвоката действия, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба, без провеждане на открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че справедливият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, възлиза на 1200 лева с ДДС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение