Определение № 374 от 15.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3673/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата арх. Денка С. А. като [фирма] от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу решение № 1260 от 19.06.2014г. по т. дело № 4272/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 17.10.2012г. по т. дело № 3268/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав и е оставена без уважение частната жалба на ищцата против определението от 23.01.2013г. по същото дело на СГС, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решението в частта за разноските и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 4 850 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от арх. Денка С. А. като [фирма] от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 94, ал. 1 ЗАПСП за сумата 16 500 лв., частично предявен от цялото вземане в размер 164 998 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на дължимото възнаграждение за изработени архитектурни проекти, възложени от ответника, определено съгласно Наредба № 1 от 04.04.2004г., и за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен от цялото вземане в размер 20 000 лв., които вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението на авторските права на ищеца. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С молба вх. № 13427/20.11.2014г. касаторът арх. Денка С. А. като [фирма] е заявил, че оттегля подадената касационна жалба с вх. № 10167/25.08.2014г. срещу решение № 1260 от 19.06.2014г. по т. дело № 4272/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав и моли производството по делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, като взе предвид, че волеизявлението за оттегляне на касационна жалба и прекратяване на касационното производство е направено от процесуално легитимирана страна, намира, че искането следва да бъде уважено. В глава ХХІІ от ГПК „Касационно обжалване” това право на страната не е уредено с изрична или препращаща норма, но то се извежда от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, чл. 232, чл. 233 и чл. 264, ал. 1 ГПК. Не съществува пречка касаторът да оттегли подадената от него касационна жалба преди касационната инстанция да се е произнесла по нея. Отричането на това право би представлявало ограничение на разпоредителната власт на носителя на съответното гражданско право. Гражданският процес е допустим, доколкото легитимираното лице търси защита. Израз на принципа на диспозитивното начало в процеса е и правото на страната да оттегли подадената от нея касационна жалба и да поиска прекратяване на съдебната намеса в спорното правоотношение. С оттегляне на подадената касационна жалба съдът е десезиран, поради което образуваното касационно производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение