Определение № 54 от 21.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 438/2012 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 2 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на ВНЧД № 880/2012 г. по описа на Софийски градски съд. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43 т. 2 от НПК предвид следните съображения: Производството по ВНЧД № 880/2012 г. по описа на Софийски градски съд е било образувано по жалба на М. Д. Д. срещу разпореждане на СРС, НО, 100 състав по НЧХД № 15556/2011 г. за прекратяване на наказателното производство, образувано по негова тъжба срещу подсъдимата Й. Б. М. за престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1 и 4, вр. чл. 147 ал. 1 от НК. С определение от 23.02.2012 г. въззивният състав е прекратил производството, констатирайки че подсъдимата е съдия в СГС, като отделно от това е изложил и съображения за самоотвод поради формираното мнение на тъжителя към личните и професионални качества на съдиите от СГС. ВКС намира, че след като подсъдимата по тъжбата на Д. е съдия в СГС и това е съдът, на който делото е подсъдно при въззивното обжалване на прекратяването, то безусловно е налице основанието по чл. 43, т. 2 от НПК. За прилагането на тази норма е без значение дали въззивният състав е заявил отвод по реда на чл. 29 ал. 2 от НПК. Неотносими към разрешаването на случая са и приложените материали за отвод на останалите съдии от СГС, което не е и извършено по надлежен процесуален ред. Затова, при наличие на условието по чл. 43, т. 2 от НПК, ВКС намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг еднакъв по степен съд, какъвто най-близък териториално е Софийският окръжен съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение