Решение № 7784 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2016 г.

Решение № 7784 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, против решение № 875 от 28.04.2016 г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. дело № 1574/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1403349-091-001/27.02.2015 г., потвърден с Решение № 421/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в размер на 13489.17 лв., ведно с лихви в размер на 7220.86 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел липса на реалност на доставките по отношение на стоки за които при идентични факти е осчетоводил фактури издадени от процесните доставчици. В жалбата се поддържа, че с оглед механизма на доставките се установява получаването на стоки по процесните фактури, което е от значение за наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Моли да бъде за отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – [фирма], не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-26-1403349-091-001/27.02.2015 г. потвърден с Решение № 421/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в размер на 13 489.17 лв., ведно с лихви в размер на 7220.86 лв За да отмени РА, съдът е приел за установено, че оспорения РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Облагането на търговеца е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи. Спазена е процедурата по чл. 124 от ДОПК. Подробно са обсъдени приетите по делото писмени доказателства, въз основа които от обективна страна е прието за установено, че жалбоподателя е физическо лице, с основна дейност - продажба на дребно в кафе аперитив. За процесните периоди в хода на ревизията е прието, че са доставени стоки от [фирма] /безалкохолни напитки и бира/, [фирма] /цигари/ и [фирма] /цигари/, като издадените от тях фактури не са осчетоводени от жалбоподателя. Същевременно фактурите са включени в дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС и в съответните счетоводни регистри на доставчиците и са платени в брой, като стоките са транспортирани и доставяни от доставчиците до търговския обект на купувача. Така установеното в хода на ревизията съдът е приел за необосновано и незаконосъобразно. На първо място съдът е приел, че от събраните по делото доказателства, не се установява наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. С цел установяване на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС, ревизиращият екип е приел за дата на доставките 31.12. на 2008 г. и 2009 г., тъй като към тази дата стоките по процесните фактури не са установени като налични, не са липсващи или не са констатирани излишъци от стоки. Определен е облагаем оборот по месеци, обобщен в табличен вид, въз основа на който е установено, че ревизираното лице на 31.12.2008 г. е достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 101 857, 55 лв., поради което на осноавние чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, търговеца е следвало до 14.01.2009 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. О. заключенията на приетата по делото СГрЕ, за установено съдът е приел, че от приложените по делото 264 фактури, върху 192 от тях липсва подпис за получател или получил, а върху останалите 63 фактури, подписите за получател не са изпълнени от Б. А.. От заключението на приетата ССЕ и след съобразяване на заключението на вещото лице изготвило СГр. Е, за установено съдът е приел, че жалбоподателят не е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС, както и че същият не дължи допълнителни вноски по ЗДДФЛ и за ЗОВ за 2008, 2009 и 2010 година. При така установеното съдът е приел, че не са осъществени реални доставки на стоки, тъй като предмет на процесните сделки са родово определени вещи, като липсва предаване на същите, респективно приемане от жалбоподателя. Не е установен и транспорта, за да се приеме, че по този начин са индивидуализирани и предадени стоките. Решението е правилно. Предмет на спора както правилно е приел АС е, налице ли са предпоставките на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за регистрация на търговеца по инициатива на органа по приходите, респективно установения след регистрацията данък в размер на 13489, 17 лв., ведно с лихва в размер на 7220, 86 лева, т. е. налице ли са законовите предпоставки за служебната регистрация на търговеца по ЗДДС, както и налице ли са реални доставки по процесните фактури и реализиране на доход, при последващата продажба на същите стоки. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи - безалкохолни напитки, бира и цигари. Както многократно в свои актове приходната администрация е приемала, собствеността върху родово определени вещи се прехвърля в момента на индивидуализацията на стоката, т. е. когато бъде определена и отделена по съгласие между страните или бъде предадена – чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаван и за целите на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание. В хода на ревизията не е извършвана проверка на място в счетоводствата на доставчиците, за да се установи заприхождаване на стоките по материалните сметки, респективно тяхното изписване. Плащането също е прието за установено, въз основа на твърдения на доставчиците, без ангажиране на доказателства за всички доставки, извършено плащане в брой. Направен е извод, че е доказано транспортирането на стоките, но отново само въз основа на твърденията на доставчиците. Действително от доставчика [фирма] са представени два броя пътни листи в които е посочено [населено място] обл. Х., но това обстоятелство не доказва безспорно факта на получаване на стоката, тъй като не се установява към коя фактура се отнася. Не на последно място не е установено и подписване на фактурите от представител на търговеца. Действително няма изискване за подписване на фактурата, за да се установи реална доставка, и в тази насока е основателен довода на касатора, но при липса на други доказателства за приемане на стоката, не се установява факта на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По делото е приложен сигнал от [фирма]/ л. 39 с който е сезирана РПр. гр. Х., с данни за престъпление от страна на доставчиците, тъй като вероятно са продавали цигари на нелицензирани за търговия с тютюневи изделия получатели, за да "изчистят" липсващите им количества. По делото липсват данни за движението на сигнала, но това обстоятелство ведно с останалите доказателства по делото, налагат на извода за липса на реално получаване на стоките от търговеца. Тези обстоятелства, наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки или други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др., така както е приел АС, допълнително обуславят липса на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи Извода за реалност на доставките органите по приходите са формирали единствено въз основа на извършена проверка в информационния масив на НАП на основните доставчици на ревизираното лице, при която е констатирано, че същите са отразили фактури за доставки в дневниците си за продажби, които не са намерили отражение в дневниците за покупки на жалбоподателя. Този факт е недостатъчен да обоснове реално получаване на стоките и респективно тяхната последваща продажба, поради което настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение