Определение № 418 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Г. Д. срещу Определение №1492 от 12.12.2024 г. на Административен съд (АС) - Ямбол по адм. дело №392/2024 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Д. срещу мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Ямбол за възобновяване на производството по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОДМВР – Ямбол, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател сочи, че определението е незаконосъобразно. Счита за неправилен направения от съда извод, че е налице изричен отказ от страна на административния орган да възобнови производството, обективиран в Писмо, рег. №326000-10362 от 09.10.2024 г. на директора на ОДМВР – Ямбол. Твърди, че е налице мълчалив отказ по отношение на който срока за обжалване е посоченият в чл.149 ал. 2 АПК. Изпратеното до пълномощника на Е. Д. писмо на директора на ОДМВР - Ямбол не представлява административен акт, който би могъл да бъде предмет на съдебен контрол. Писмото не представлява мотивирано решение на административния орган, с което той се е произнесъл по направеното искане. Доколкото заповедта за прилагане на ПАМ е индивидуален административен акт, то и нейната отмяна следва да стане с изричен акт на компетентния орган при наличие на предпоставките за това, а не само да се предприемат фактически действия по възстановяване на съществувалото преди издаването на заповедта фактическо положение, защото това не удовлетворява искането и не отговаря на същността и целите на производството за възобновяване. Административният орган е сезиран с искане за възобновяване на административното производство и отмяна на приложената ПАМ на 03.10.2024 г. Срокът за произнасяне по това искане е 14-дневен и същият е изтекъл на 17.10.2024 г. От 18.10.2024 г. е започнал да тече едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ и същият е изтекъл на 18.11.2024 г. Жалбата против този отказ е депозирана на 11.11.2024 г., т.е. срокът за обжалване е спазен. Дори хипотетично да се приеме, че е последвал изричен отказ, то тогава би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 172 ал. 3 АПК, а не лицето да се лишава от правото му на защита против незаконосъобразен административен акт. Излага фактическата обстановка довела до издаването на заповедта за прилагане на ПАМ и наличието на предпоставките по чл. 99, т. 2 АПК, обуславящи правния му интерес да поиска възобновяване на административното производство и отмяна на приложената ПАМ. Счита, че жалбата, с която е сезиран съда, е депозирана както в срока за обжалване на мълчаливия отказ, така и в срока за обжалване на изричния такъв, ако се приеме, че писмото би могло да се квалифицира като индивидуален административен акт. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на искането му. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че не е налице непроизнасяне на компетентния орган, предвид издадения краен акт в административното производство, какъвто е Писмо, peг. № 326000-10362/09.10.2024 г. Сочи, че видно от докладна записка на началник-сектор ПП при ОДМВР-Ямбол с УРИ 813р-7155 от 08.10.2024 г., изготвена предвид подадените молби за възобновяване на административното производство от страна на Е. Д., са предприети своевременни действия за връщане на отнетите свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), както и за възстановяване регистрацията на лек автомобил „Дания Логан“ с peг. [рег. номер], още към момента на получаване в сектор „Пътна полиция“ на постановлението на Районна прокуратура - Ямбол за прекратяване на наказателно производство. Съществува специален нормативен ред за връщане на отнето СУМПС, което обосновава липсата на основание за издаване на изрична заповед за възобновяване на административното производство. СУМПС е върнато на частния жалбоподател на 27.08.2024 г. Молбата за възобновяване на административното производство е подадена повече от един месец от фактически извършеното връщане на свидетелството. Всички действия на административния орган в своята хронологическа последователност, от издаване на заповедта за прилагане на ПАМ до служебната инициатива за връщане на отнетото СУМПС, са продиктувани от необходимостта за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Прави искане постановеният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С Определение №1492 от 12.12.2024 г. по адм. дело №392/2024 г., АС – Ямбол е оставил без разглеждане жалбата на Е. Г. Д. срещу мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол за възобновяване на производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Ямбол и производството по делото е прекратено. За да постанови определението си съдът е посочил, че със Заповед за прилагане на ПАМ №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. издадена от началник сектор ПП към ОДМВР – Ямбол, спрямо Е. Г. Д. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ПАМ е била приложена за това, че на 02.12.2023 г. Е. Г. Д. е управлявал собствения си лек автомобил "Дачия Логан", рег. [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, наличието на каквито е установено при проверка с техническо средство "Drager Drug Test 5000", което е отчело положителна проба за "Бензодиазепини". Заповедта е връчена на адресата на 04.12.2023 г. и няма данни да е оспорена по съдебен ред. Представено е Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №853/2023 г. по описа на Районно управление (РУ) - Ямбол, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), издадено от прокурор в Районна прокуратура (РП) - Ямбол, с изх. №5830/2023 от 23.08.2024 г. Видно от същото, по ДП №853/2023 г. по описа на РУ - Ямбол, пр. пр. №5830/2023 г. на РП - Ямбол, е било извършено химикотоксикологично лабораторно изследване в Химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска академия (ВМА) - София, при което не е установено наличие на наркотични вещества във взетите проби от Е. Г. Д.. Д., позовавайки се на резултатите от извършена експертиза в Химикотоксикологична лаборатория във ВМА - София, за които е узнал при връчване на Постановлението за прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 853/2023 г. по описа на РУ - Ямбол, пр. пр. № 5830/2023 г. на РП – Ямбол, е депозирал Молба с вх. № 326000-10110 от 03.10.2024 г. до директора на ОДМВР - Ямбол, по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство и отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. С Писмо, изх. № 326000-10362 от 09.10.2024 г., в отговор на подадената Молба, вх. №326000-10110 от 03.10.2024 г., директорът на ОДМВР - Ямбол е уведомил Д., че след получаване на постановлението на РП - Ямбол, от сектор ПП при ОДМВР - Ямбол са предприети незабавни мерки, като действието на двете заповеди за прилагане на ПАМ е отменено, отнетите документи СУМПС [номер] и СРМПС [номер] са върнати, а регистрацията на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. [рег. номер] е възстановена. На 11.11.2024 г. Е. Г. Д. е подал жалба до АС – Ямбол срещу мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да се произнесе по искането му от 03.10.2024 г. С Разпореждане №1443 от 05.12.2024 г. АС – Ямбол е указал на Д., че в 7-дневен срок следва да уточни пред съда предмета на жалбата си - мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да възобнови производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. или Писмо, рег. №326000-10362 от 09.10.2024 г. на директора на ОДМВР – Ямбол. С Молба, вх.№2297 от 10.12.2024 г. Д. е уточнил, че обжалва мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да възобнови производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. издадена от началник сектор ПП при ОДМВР - Ямбол, с която е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС. При така установеното съдът е приел, че жалбата на Д. е недопустима. Счел е, че с издаденото писмо органът се е произнесъл по подаденото до него заявление с искане за възобновяване на административното производство, поради което е налице изричен акт по смисъла на чл. 103, ал. 3 АПК, който по същество е отказ да се допускане възобновяване на административното производство по издадената Заповед за прилагане на ПАМ №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Ямбол. Изложил е, че писмото е издадено в рамките на инициираното производство по възобновяване, заявлението е било разгледано по реда на Глава шеста АПК, след приключила проверка по преписката, за което началник-сектор ПП при ОДМВР - Ямбол е изготвил докладна записка УРИ 813.р-7155 от 08.10.2024 г. до компетентния горестоящ орган. Тази докладна записка е със становище заявителят да бъде уведомен, че искането му Заповед за прилагане на ПАМ №23-0813-000509 от 04.12.2023 г. да бъде отменена вече е изпълнено, като СУМПС е върнато. Поради това е предложил заявителят да бъде писмено уведомен за резултата от проверката. Последвало е издаденото Писмо, рег.№326000-10362 от 09.10.2024 г. на директора на ОДМВР -Ямбол, в отговор на подаденото от Е. Г. Д. Заявление (молба), вх.№326000-10110 от 03.10.2024 г., което според съда е крайният издаден акт в производството. С оглед на това, съдът е счел, че защитата на жалбоподателя следва да се осъществи чрез обжалване на Писмо, рег.№326000-10362 от 09.10.2024 г. на директора на ОДМВР - Ямбол, тъй като в случая не е налице непроизнасяне на компетентния орган. Жалбата е счел за лишена от предмет, поради което е достигнал до извод, че тя следва да се остави без разглеждане, на основание чл. 159 т. 1 АПК, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Определението е правилно като краен резултат. Регламентираният в Глава седма АПК ред за възобновяване на административно производство, приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган, позволява отмяна или изменение на юридически стабилно властническо волеизявление при наличието на някое от лимитативно посочените основания за това. В зависимост от основанието, активно легитимираният да поиска възобновяване правен субект е различен. Съгласно разпоредбата на чл. 100 АПК в случаите по чл. 99, т. 1 с.з. възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Нормата на чл. 101 АПК урежда възможността на трето неучаствало в производството лице да поиска ревизиране на влезлия в сила административен акт, който го засяга. Редът, по който протича производството по искане за възобновяване, е посочен в петте алинеи на чл. 103 АПК. Законодателят е предвидил административният орган да конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт (ал. 1), и да разгледа искането за възобновяване по реда на Глава шеста АПК (ал. 2). Основателността на претенцията предпоставя възобновяване по реда на Глава пета АПК (ал. 4), а отказът подлежи на съдебен контрол по реда на Глава десета, Раздел IV АПК (ал. 3). Препращането към Глава шеста по отношение на разглеждането на искането означава не само, че компетентността е на непосредствено по-горестоящия административен орган, комуто е подчинен издателят на акта, чието възобновяване се претендира, а и че срокът за произнасяне се изчислява по правилата на чл. 97 АПК. Според на чл. 97, ал. 1 АПК той е двуседмичен от получаване на преписката, тъй като сезираният орган, в случая директорът на ОДМВР – Ямбол, е едноличен. В представената по делото преписка не се съдържат данни за извършено уведомяване по реда на чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК относно получаването на преписката от горестоящия административен орган. Затова последният момент, в който е възможно преписката да е получена от компетентния орган, е на датата, на която на молителя е отговорено от сезирания директор на ОДМВР – Ямбол, че са предприети действия във връзка с издаденото постановление, а именно – на 09.10.2024 г. Основателни са изложените в частната жалба възражения, че противно на приетото от първоинстанционния съд, не е налице изричен отказ от страна на административния орган да възобнови производството, обективиран в Писмо, рег. №326000-10362 от 09.10.2024 г. на директора на ОДМВР – Ямбол. Независимо, че в писмото е посочено, че то е в отговор на подадената Молба, вх. №326000-10110 от 03.10.2024 г., в него не се съдържа волеизявление нито за отказ, нито за възобновяване на административното производство. Видно от съдържанието на Писмо, рег. №326000-10362 от 09.10.2024 г. на директора на ОДМВР – Ямбол, с него административният орган е уведомил Д., че от сектор ПП при ОДМВР - Ямбол са предприети незабавни мерки, като действието на двете заповеди за прилагане на ПАМ е отменено, отнетите документи СУМПС [номер] и СРМПС [номер] са върнати, а регистрацията на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. [рег. номер] е възстановена. Въпреки непрецизно използвания в писмото термин, че действието на двете заповеди за прилагане на ПАМ е „отменено“, по същество жалбоподателят е уведомен за преустановяване на тяхното действие, чрез връщане на отнетите документи и възстановяване на регистрацията на МПС. Осъществените фактически действия по възстановяване на съществувалото преди издаването на заповедта положение не е равнозначно нито на отказ за възобновяване, нито на възобновяване на административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Преустановяването на действието на заповедта за прилагане на ПАМ не е равнозначно на нейната отмяна, доколкото единствено при отмяната на административния акт ще е налице посочената в чл. 204, ал. 1 АПК предпоставка за допустимост на евентуално предявен иск за обезщетение за вреди. Независимо от посоченото, оспореното определение се явява правилно като краен резултат. По силата на чл. 60, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), срокът, който се брои на седмици, какъвто е случаят, изтича в съответния ден на последната седмица. В този смисъл, след като срокът за произнасяне на административния орган е започнал да тече най-късно на 09.10.2024 г. (сряда), то същият е изтекъл на 23.10.2024 г. (сряда, присъствен ден). При липса на данни за произнасяне в този времеви период, по искането, противно на приетото от първоинстанционния съд, се е формирал мълчалив отказ. Както сочи жалбоподателят, в общия случай, ако няма някаква допълнителна специфика, мълчаливият отказ подлежи на съдебно оспорване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе (чл. 149, ал. 2 АПК). Разпоредбата на чл. 103, ал. 4 АПК обаче постановява, че отказът от възобновяване подлежи на оспорване по реда на Глава десета, Раздел IV АПК. Като част от визирания комплекс от норми, чл. 197 АПК предвижда 14-дневен срок за обжалване. Следователно общото правило на чл. 149, ал. 2 АПК, установяващо по-дълъг срок за атакуване на мълчаливия отказ, не намира приложение в настоящия случай, тъй като е дерогирано от специалните норми на чл. 103, ал. 4, вр. чл. 197 АПК. При регламентирането на ред за съдебно обжалване на отказа от възобновяване законодателят не е разграничил хипотезите, в които органът може да се произнесе отрицателно по искането – изрично или с мълчалив отказ. В този смисъл е практиката на ВАС по аналогични казуси – например: Определение № 8576 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. дело № 8043/2014 г.; Определение № 1392 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2016 г.; Определение № 12622 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2021 г.; Определение № 7761 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2024 г. и др. Срокът за съдебно обжалване е започнал да тече от формирането на отрицателното по своето съдържание волеизявление, а именно – от последния ден, в който е следвало да се произнесе органът, или в случая - 23.10.2024 г. По аргумент от чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Следователно, считано от 23.10.2024 г., 14-дневният срок по чл. 197 АПК, е изтекъл на 06.11.2024 г. (сряда, присъствен ден), което прави депозираната на 11.11.2024 г. жалба от Е. Г. Д. просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е инициирано извън законоустановения срок. Преклузията е направила недопустима жалбата на Е. Г. Д., подадена срещу мълчаливия отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да възобнови производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0813-000509 от 04.12.2023 г., издадена от началник сектор ПП към ОДМВР – Ямбол. По изложените съображения атакуваното съдебно определение, с което първоинстанционният съд я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение