Решение № 5175 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2014 г.

ВАСVI отделение11.05.2015 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 54 от 23.09.2014 г. по адм. д. № 63/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали, в частта му, с която е отменено предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № 605 от 26.05.2014 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Диаманд - 06" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали срещу задължително предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № 605 от 26.05.2014 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали. ОСЪЖДА "Диаманд - 06" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул. "Сан Стефано" № 1 да заплати на Дирекция "Инспекция на труда" - гр. Кърджали, ул. "Деспот Слав" № 1, ет. 4 сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5175 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали срещу решение № 54 от 23.09.2014 г. по адм. д. № 63/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали, в частта му, с която е отменено предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № 605 от 26.05.2014 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Диаманд - 06" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали поддържа становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд по съображения изложени в отговор от 15.10.2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 54 от 23.09.2014 г. по адм. д. № 63/2014 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Кърджали, е отменил задължително прдеписание по т. 1, обективирано в протокол за извършена проверка, изх. № 605 от 26.05.2014 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на 26.04.2014 г. в 10 часа е бил заварен непълнолетния Мехмед Исмет Ибрям да работи в шивашки цех, стопанисван от "Диаманд - 06" ЕООД, без да е поискано и съответно дадено разрешение от органите на "Инспекция по труда". Лицето е попълнило на 26.04.2014 г. декларация, в която е посочило че от един месец работи на длъжност "ръчник" в шивашкия цех на цитираното дружество при работно време от 8 до 17 часа без да има сключен трудов договор. Отразило е месечно възнаграждение 340 лв., от които на 16.04.2014 г. работодателят му е заплатил 100 лв. аванс. Като почивен ден е посочен единствено неделя, при почивка по време на работния ден 1.5 часа. Заявил е, че работи по граждански договор. В декларацията си от 26.04.2014 г., управителят Себахтин Махмуд Мустафа декларира, че Ибрям е 17 годишен, работи като "ръчник" в шивашкия цех на предприятието по граждански договор. Действително като доказателство по делото е приет граждански договор № 3698 от 11.04.2014 г., по силата на който Ибрям Мехмед Исмет е приел да извършва почистване на конци и подреждане на 350 броя готови текстилни изделия срещу заплащане в брой по 1 лв. на бройка (артикул). Като правно основание на цитирания договор са посочени разпоредбите на чл. 258 - 262 ЗЗД. Първоинстанционният съд не е съобразил, че към цитирания договор е налице констативен протокол от 14.04.2014 г., двустранно подписан, в който е отразено, че работата е приета без възражения и на Ибрям следва да бъде изплатена сумата от 350 лв. Дори да бъде прието, че до 14.04.2014 г. правоотношенията между дружеството и Ибрям са се уреждали по този граждански договор, то към момента на извършване на проверката - 26.04.2014 г., действието на този договор е било прекратено с изпълнението на поръчката и приемането й от възложителя. В съдебното заседание, състояло се на 09.09.2014 г., Ибрям описва работата си като "ръчник". Според него тя се е състояла в почистване на конците на готовата продукция. Работил е в цеха заедно с другите работници. Така описаната трудова функция се свежда до еднообразни действия, извършвани в предприятие на "Диаманд - 06" ЕООД. Лицето работи при съблюдаване на реда в предприятието и е свързано с технологичния процес в него. Наред с това няма самостоятелност при изпълнението на работата. Всички тези признаци са характерни за трудово правоотношение, а не за договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Действително, при даване на свидетелските показания пред съда, Ибрям е твърдял че е работил по 2-3 часа на ден, когато го извикат, без наложена норма за деня и е получавал заплата, съобразно гражданския договор. Обстоятелството, че лицето няма предвидена норма за изпълнение (брой изделия) не променя извода за наличието на правоотношение, което по своята правна природа е трудово, тъй като последното е свързано с еднообразни действия. Броят на изделията е бил посочен в гражданския договор, какъвто към момента на извършване на проверката вече не е бил в сила. Що се касае до условията на полагане на труда като периодичност и продължителност на същия, прави впечатление, че пред съда Ибрям твърди нещо различно от декларираното на 26.04.2014 г. пред органите на "Инспекция по труда" - гр. Кърджали. Както той, така и неговата майка - Айтен Осман Ибрям, която е приподписала гражданския договор, заявяват, че младежът е работил по 2-3 часа при повикване, но и двамата посочват обстоятелството, че Мехмед Ибрям е бил принуден да работи поради тежкото финансово състояние на семейството си. Това обяснява зависимостта им от дружеството - работодател, към което те очевидно изпитват благодарност за приемането на Мехмед на работа в момент на липса на средства. Техните показания е следвало да се съобразят от съда, заедно с останалите доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 303, ал. 3 КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. С приемането на работа на непълнолетния Ибрям, който по същество е изпълнявал трудови функции, присъщи на трудовото правоотношение, без да уведоми "Инспекцията по труда" и вземе разрешение от нея, работодателят несъмнено е нарушил цитираната норма. Казаното се отнася и до разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешение за работа на лица, ненавършили 18 години. Задължение на работодателя по смисъла на чл. 303, ал. 3 от КТ е, преди да приеме на работа непълнолетно лице да получи разрешение на инспекцията по труда. Следователно в конкретния казус със самото наемане на Мехмед Ибрям, без да е поискало съгласието на Инспекцията по труда, "Диаманд - 06" ЕООД е осъществило състав на административно нарушение, съставомерно по чл. 303, ал. 3 от КТ и правилно, на основание чл. 404, ал. 1 КТ, е било издадено процесното предписание. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е допуснал нарушение и на цитираните материално правни норми. Нарушена е и целта на закона, тъй като разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 КТ предвиждат специална закрила на работещите непълнолетни. По изложените в тези мотиви съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява настоящият състав на Върховния административен съд да постанови решение по съществото на спора, с което предвид тези мотиви, да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на касационния жалбоподател се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1