Определение № 51 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 543/2015 г.

Делото е образувано по молбата на С. Н. Т. от София вх. № 1031736/23.VІІ.2014г. за отмяна на решението на СРС от 07.ІІ.2014г. по гр.д. № 35508/2012г., с което той е осъден да заплати на Й. С. Г. от [населено място], [община], 3960лв., представляващи обезщетение за лишаването й от ползване на конкретно посочени съсобствени недвижими имоти за определен период, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, както и 961.95лв. мораторна лихва и разноски. Като основания за отмяна се сочат наличие на нови обстоятелства и нови доказателства, както и лишаването на молителя от възможността да участва в делото /представляван от назначен му от съда особен представител/ вследствие нарушаването на правилата за връчване на съобщения и призовки. Молителят твърди, че узнал за атакуваното решение при връчването му на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р.М. на 09.V.2014г., копие от която представя. Ответницата по молбата за отмяна Й. С.Г. в отговора си по чл.306 ал.3 ГПК е заела становище за нейната недопустимост поради просрочването й. ВКС на РБ намира, че с оглед данните по делото, включително и за датата на получаването от молителя на покана за доброволно изпълнение на атакуваното решение, молбата за отмяна е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и тъй като отговаря и на изискванията по чл.306 ГПК, тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,