Определение № 3855 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във вр с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Е. Д. срещу определение № 6798 от 26.02.2025 г., постановено по административно дело № 9773/2024 г. от Административен съд София-град, с което е оставена без уважение молбата ѝ за предоставяне на правна помощ По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да ѝ бъде предоставена правна помощ. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, но не по мотивите изложени в обжалваното определение. Производството пред АССг е образувано по подадена от нея искова молба против нотариус В. Г. за присъждане на обезщетение за причинени вреди с правно основание чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С обжалваното пред настоящия състав определение АССг оставя без уважение молбата на Д. да ѝ бъде предоставена правна помощ, постъпила след като същата е подала частна жалба против постановеното по делото определение № 2985 от 30.01.2025 г., с което е отменено протоколното определение от 05.12.2024 г., с което е даден ход по съществото на делото, исковата ѝ молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В мотивите на определението е прието, че не е налице предпоставката по чл. 23, ал. 2, предл. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), а именно, че по делото не е установено, че същата не разполага със средства за заплащане на адвокат. Напротив – от представените доказателства се установява, че Д. има месечен доход в размер под минималната работна заплата, формиран от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, добавка от пенсия на починал съпруг и лична социална пенсия за инвалидност, притежава маломерно жилище и автомобил, произведен 1986 г., което имущество определено не ѝ дава възможност да заплати възнаграждение на адвокат. Настоящият състав намира, че в случая обаче не е налице втората предпоставка, а именно интересите на правосъдието да изискват назначаване на такъв. В случая предоставянето на правна помощ не е оправдано, тъй като по делото не е налице фактическа и правна сложност, обуславяща необходимост защитата на жалбодателката да се осъществява от лице с юридическо образование. Същата самостоятелно е изготвила исковата си молба и двете частни жалби, при което правилно искането ѝ е прието за неоснователно и е оставено без уважение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение