Определение № 61 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2023 г.

Постъпила е молба от В. Н. Т., В. С. П. и Д. С. Т., ответници в производство по чл.288 от ГПК, чрез процесуалния им представител адвокат Б., с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 3647 от 21.11.2023г., като бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер съответно на 34 864лв., 13 933лв. и 13 933лв. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, е постъпило в срок, на 19.12.2023г., становище от ответната страна, чрез процесуалния представител Т. за неоснователност на направеното искане, пред вид обстоятелството, че е изготвен само отговор, който е един от тримата ответници, а се претендират отделни възнаграждения и не са предприемани никакви други процесуални действия. Прави и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 3647 от 21.11.2023г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 20.01.2023г. по в.гр.д.№ 1532/2022г.на Апелативен съд София. В същото съставът не се е произнесъл по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на направените разноски, независимо че е бил приложен списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 23.03.2023г., сключен между ответниците и адвокат Б., както и три броя фактури с № 301, № 305 и № 300, всички от 23.03.2023г., всяка една придружена с платежно нареждане от 24.03.2023г. Със същите по надлежен ред е установено заплащането на сумата от 34 864лв. от В. Н. Т., както и на сумите от по 13 933лв., от всеки един от В. С. П. и Д. С. Т. на упълномощения от тях процесуален представител. Липсата на произнасяне по надлежно направено от страната искане за присъждане на разноски, е основание за допълване на вече постановения съдебен акт. Пред вид изхода от спора, своевременно направеното искане, на основание чл.78 ал.3, вр. чл.81 ГПК и възможността всяка от страните да ангажира свой процесуален представител, искането се явява основателно, защото реалното заплащане на претендираните суми е установено с надлежни доказателства /фактури и платежни нареждания/. Основателността на искането, налага произнасяне по направеното възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответната страна /за това, че предприетите процесуални действия от пълномощника се изразяват в изготвяне на един отговор, без настъпила промяна във фактическата обстановка, която е идентична за всички ответници/ и като съобрази особеностите на производството по допустимост, в което съдът дължи произнасяне само по наведените основания за допустимост, намира че са налице предпоставките по чл.78, ал. 5 ГПК. На това основание размерът на разноските следва да бъде намален до минимално определения, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, а именно: 3/4 от възнаграждението по чл.7 /Съгласно чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за отговор на касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 1200 лв./ С оглед изхода на спора и влизането в сила на въззивния акт, с който частично са възприети доводите на ответните страни, следва да се приеме, че размерът на възнаграждението по чл.7, в случая възлиза на 31 317лв. за В. Т. и по 8 337лв.за всеки един от Д. Т. и В. П.. Следователно, изчислени на тази база, стойността от по ѕ, дължима съгласно чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г., възлиза на 23 488лв. за В. Т. и по 6 253лв. за всеки един от Д. Т. и В. П.. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение