Решение № 7233 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 741/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия процесуален представител, против решение № 39199 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1078/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена негова заповед № САГ 24-РА50-126 от 20.11.2024 г., с която е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) за УПИ VІ-736,737,738 за ПИ с идентентификатор № [номер] по КККР на град Банкя, м. „гр. Банкя – ЦГЧ, кв. „Изгрев“, район „Банкя“ и преписката му е изпратена за ново процедиране по заявление № САГ23-ГР00-1653/30.06.2023 г., подадено от А. Г. К., К. Р. Г. и А. А. К. при съобразяване с мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответниците - А. Г. К., К. Р. Г. и А. А. К., чрез пълномощника си в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство, за които представят списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София – град е образувано по жалба от А. Г. К., К. Р. Г. и А. А. К. срещу заповед № САГ 24-РА50-126 от 20.11.2024 г., на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ във връзка със заповед № № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г., на кмета на Столична община, чл. 135, ал. 6 ЗУТ, чл. 108, ал. 5 ЗУТ и протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-65/22.10.2024 г., т. 7 от дневния ред е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) за УПИ VІ-736,737,738 за ПИ с идентентификатор № [номер] по КККР на град Банкя, м. „гр. Банкя – ЦГЧ, кв. „Изгрев“, район „Банкя“. С обжалваното решение административният съд е отменил заповедта и е върнал делото като преписка на главния архитект на СО за ново процедиране по заявлението на А. Г. К., К. Р. Г. и А. А. К. при съобразяване с мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът приема, че административното производство започва по заявление на оспорващите в първата инстанция и настоящи ответници с искане за разрешение за изработване на ПУП- ПРЗ за изменение за УПИ VІ-736,737,738 относно имот с идентификатор № [номер] по КККР на град Банкя, с приложени към него мотивирано предложение, комбинирана скица за пълна или частична идентичност, скица за процесния ПИ, документ за собственост. Посочва, че по депозираното искане органът се е произнесъл като е приел, че имотът – предмет на заявлението попада в обхвата на ПУП – ИПРЗ в процедура за м. „град Банкя- ЦГЧ, кв. Изгрев“, възложен служебно със заповед № РД-09-50-1716/01.11.2010г. на главния архитект на Столична община. Предвид това, за територията е налице предпоставката на чл. 135, ал. 6 ЗУТ. С предложения проект се предвижда изменение на уличната регулация, засягащо процедирания имот. Иска се урегулиране на имота по външните му имотни граници, което компрометира предвижданията на изработения служебно план в процедура. Предварителен проект за последния не е приеман от ОЕСУТ, поради което искането не може да бъде разглеждано в хипотезата на чл. 133, ал. 2 или ал. 3 – процедиране като план – извадка. Направеното предложение е прието за нецелесъобразно и неотговарящо на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По тези съображения е отказано разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза във връзка с преписката по изработване на служебно изменение на ПУП за района, разрешена със заповед № РД-09-50-1716/2010 г. на главния архитект на СО, от която е установено, че изготвеният проект е внесен в НАГ на 27.07.2015 г., разгледан е от отдел ОУП на 29.07.2015 г. и е предаден в отдел „ПУП“ на същата дата. Подготвена е заповед и е назначена комисия. На 06.11.2015 г. е проведено заседание на комисията за приемане на проекта. Подготвено е писмо до Министерство на културата за изработване на задание за проектиране на ПУП за определяне на необходимостта от СПН с писмо от 10.11.2016 г. Изготвено е писмо от 2019 г. на МК. Налице е писмо № САГ 16-ТП00-7/19.02.2020 г. от главния архитект до управителя на ГИС София за предоставяне на актуални данни и писмо до кмета на район „Банкя“ от 01.10.2020 г. във връзка със същия проект. Приложени са становища от „БТК“ ЕАД, „Овъргаз мрежи“ АД и „Софийска вода“ от месец април 2020 г. Поискани са изходни данни от „Топлофикация София“ ЕАД, „ЕРМ Запад“ ЕАД с писма от месец февруари, 2020 г. Няма данни за становището на МК по проекта. Няма данни за възложена преработка на проекта във връзка със становището на кмета на район „Банкя“ СО и предоставените актуални данни от ГИС София. Проектът не е внасян и приеман от ОЕСУТ. Дейности по проекта са извършвани до 2016 г., като през 2020 г. са поискани актуални данни. Няма данни за последващи дейности по разработката на проекта, както и такива, че преписката е приключила. С писмо от 06.07.2023 г. настоящите ответници са уведомени, че имотът попада в обхвата на служебно възложения проект, като с проекто-плана се предвижда съществено изменение на уличната регулация, засягаща част от техния собствен ПИ. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 133, ал. 3 ЗУТ – по изключение, със съгласието на органа, който назначава експертния съвет по устройство на територията, компетентен да приеме проекта за ПУП, изработването на плана – извадка може да се допусне и преди приемане на предварителния проект по ал. 2, когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в обхвата на плана-извадка има съществуващо застрояване, което предопределя проектното застрояване. Проектът за ПУП, който е в процес на разработка не съответства на ОУП. Имотът на ответниците съгласно ОУП е в устройствена зона „Оз2“ – обществено – обслужващи дейности и озеленяване. С допуснатия служебен проект е предвидена улица, която засяга имота на ответниците с напречен профил – 20 метра – пътно платно 14 метра и тротоари по 3 метра двустранно, което съответства на 4-ти клас улица, съгласно Приложение 16 към чл. 77 и чл. 133, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на транспортно комуникационна система на урбанизираните територии. При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, но при допуснати съществени нарушения на процедурата и при неправилно приложение на материалния закон, както и в противоречие с целта му. Решението е правилно. Производството пред административния орган е по реда на чл. 135, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗУТ. Това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. Кметът на общината е обвързан с посоченото от искателя съдържание, като за него не съществува възможност да се произнесе извън обхвата на заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е недопустимо. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, представено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако има такъв, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или отказ от изменение на ПУП и съответно са предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното – при липсата им следва да се постанови отказ. При съдебен контрол на акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, съдът следва да извърши контрол за законосъобразност на преценката на административния орган, довела до издаване на оспорения отказ. В настоящия случай органът е зачел действието на заповедта от 2010 г., която е спряла действието на ПУП от 2001 г., поради което формално е приел, че не е налице база за разработка. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че това ограничава недопустимо правата на заявителите – собственици, тъй като при налична образувана преписка за служебно изменение на плана, е следвало същите да бъдат уведомени, респ. искането им да бъде приобщено към висящото производство, с оглед процесуална икономия и пълно и всестранно изясняване на относимите факти и обстоятелства, както и зачитане на всички засегнати интереси. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд, че формалното съществуване на служебно процедиран проект, по който от години не се работи, не може да бъде предпоставка за отказ от разглеждане на искането на А. Г. К., К. Р. Г. и А. А. К. за изработване на проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване за УПИ VI-736,737,738 за ПИ с идентификатор № [номер] по КККР на гр. Банкя. Правилен и законосъобразен е изводът на съда при нереализиране на инвестиционните намерения за изграждане на публични мероприятия в 15 годишен срок следва, че публичната необходимост от изграждането им е поставена под съмнение и следва да се приеме за отпаднала. В процесния случай, дори без да е категорично предвидено публично мероприятие в имота на ответниците при висяща процедура по разработване на проекта, още по-малко то да е процедирано чрез одобряване на проект за изменение, само поради наличие на евентуални намерения за засягане на имота, е налице препятствие за собствениците му да реализират свои инвестиционни намерения при формално приложение на предпоставката на чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Няма спор, че нормата предписва спиране на действието на предходни планове, база за разработката, но последното правилно е прието от съда, че не следва да е безсрочно. Освен това от приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че именно служебно процедираният проект в частта относно предвидената улица в имота на ответниците не съответства на ОУП. В тази връзка настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд за нарушение на принципа на предвидимост и равнопоставеност. Заявено е предимство на служебно организирана процедура, която считано от повече от 15 години не е приключила, а от 5 години не е процедирана. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответниците по касация не следва да се присъдят разноски, тъй като е представен списък за 900 /деветстотин/ евро разноски съгласно договор за правно обслужване, но такъв договор липсва по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение