Определение № 2375 от 20.05.2024 г. на ВКС по д. № 2565/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от процесуалният представител на ответника в касационното производство Н. К. Й. – адв. П. Д. Д., който е поискал ВКС да допълни определението си по 288 ГПК, в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в негова полза за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в касационното производство. Ответникът по молбата Прокуратурата на РБългария не е заявил становище. С определението по чл.288 ГПК от 26.02.2024 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №51 от 22.03.2023 г. на Апелативен съд- П., постановено по в. гр.дело №616/2022 г. и с което е потвърдено решение на Окръжен съд Пловдив, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Н. К. Й. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 9000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от воденото срещу него наказателно производство- ДП №183/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-П.. В хода на произнасянето по подадената молба по чл.248 ГПК съдът констатира, че с определението си не се е произнесъл по претенцията на ответника по касационната жалба за разноски, сторени в производството. Искането е своевременно заявено с молба вх. № 9042 от 13.03.2024 г., подадена от адв. П. Д., след като преди това и още в отговора на касационната жалба на Прокуратурата е заявено искане за присъждане на разноски за касационното производство за осъществена безплатна правна помощ по чл.38, ал.1,т.2 ЗА, съгласно договор за правна помощ към исковата молба до приключване на делото във всички инстанции. Предвид изхода на делото се следват разноски в полза на ответната по жалбата страна. В конкретния случай същата е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и в тежест на касатора е да заплати на адв. П. Д. сумата от 800 лв. – определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на ответната страна С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение в тази връзка следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая делото, касае само иск за обезщетение за неимуществени вреди, не се отличава с фактическа и правна сложност и от друга страна обемът на извършените действия, изготвяне на отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание с участието на пълномощника и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, ответникът, касатор следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ в полза на ищеца, ответник по касация и в размер на 800лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.,