Определение № 71 от 16.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 451/2020 г.

Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Окръжен съд – гр.Кюстендил и Окръжен съд – гр.Благоевград, повдигнат от последния с определение № 2803 от 24.06.2020 г., постановено по ч.н.д. № 351/2020 г. по описа на същия съд. Постъпило е писмено становище от прокурор при ВКП, който изцяло се солидаризира с мотивите на ОС – гр.Благоевград досежно неоснователността на десезирането на ОС –гр.Кюстендил от разглеждането и решаването на делото, поради което счита, че ч.н.д. следва да се изпрати по компетентност на ОС – гр.Кюстендил. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред ОС – гр.Кюстендил е било образувано ч.н.д. № 99/2020 г. по повод постъпило от Кралство Швеция удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Издаващата държава с влязло в сила решение /чието признаване и изпълнение се иска/ е наложила на „Ф. Т.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в Република България, [населено място], [улица], финансова санкция в размер на 150 000 шведски крони за поведение в нарушение на разпоредбите за движението по пътищата, включително нарушение на разпоредбите за времетраенето на управлението и почивката на МПС. С протоколно определение от 11.06.2020 г. ОС – гр.Кюстендил е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на ОС – гр.Благоевград по компетентност, като е приел, въз основа на извлечение от досието на санкционирания търговец, че последният на 18.02.2016 г. е сменил седалището си в гр.Благоевград. С определение № 2803 от 24.06.2020 г. по образуваното пред ОС – гр.Благоевград ч.н.д. № 351/2020 г. съдията - докладчик е прекратил делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС с мотиви, че макар от направените справки в търговския регистър да се установява регистриран адрес на засегнатото юридическо лице в съдебния район на ОС – гр.Благоевград, то този адрес е на клон на „Ф. Т.“ ЕООД, а седалището и адресът на управлението на самото дружество са в гр.Кюстендил. С оглед изложеното е необходимо да се имат предвид няколко обстоятелства: Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа и да се произнесе по искането за признаване и изпълнение в Република България на решението за налагане на финансова санкция, постановено в друга държава – членка на ЕС, е съответният окръжен съд, в чийто съдебен район се намира седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция на засегнатото юридическо лице. В настоящия случай, видно от приложените по делото материали, трите горепосочени адреса на „Ф. Т.“ ЕООД съвпадат и са в гр.Кюстендил, [улица], т.е. в териториалния обсег на ОС –гр.Кюстендил, до когото първоначално е било адресирано от Кралство Швеция и самото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. Следователно, местно компетентен да разгледа делото е ОС – гр.Кюстендил. Фактът, че санкционираното дружество има открит и вписан в търговския регистър клон в гр.Благоевгрд, т.е. извън населеното място, където се намира неговото седалище, не променя несъмнеността на този извод. Действително е възможно правоотношения да възникнат и със самия клон на търговеца, който води самостоятелни търговски книги за дейността си, но без да съставя отделен баланс. Случаят обаче не е такъв, тъй като по делото липсват данни да е ангажирана отговорността на клона. В удостоверението на издаващата държава като санкционирано лице е посочено „Ф. Т.“ ЕООД, а последното е със седалище, адрес на управление и адрес за кореспонденция в гр.Кюстендил, [улица]. В обобщение, ОС – гр.Кюстендил не е изпълнил задължението си за прецизно изследване на фактите, обуславящи местната подсъдност на делото, предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, като вместо това, е основал изводите си на по-късната дата на вписване в търговския регистър /18.02.2016 г./ на адреса на клона на засегнатото юридическо лице, без да съобрази, че седалището и адресът на управление на самия търговец не е бил преместван. С оглед изложеното и съобразно чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, ВКС приема, че местно компетентният съд да разгледа постъпилото от Кралство Швеция удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., с искане за признаване и изпълнение на наложена на „Ф. Т.“ ЕООД от компетентния орган на издаващата държава финансова санкция, е ОС – гр.Кюстендил. В тази връзка и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение,