Определение № 446 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3585/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. Г., подадена чрез адвокат З. Т. срещу определение № 581 от 10.04.2013 г. по гр.д. № 1065/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е допълнено решение № 130 от 12.03.2013 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като са му присъдени разноски в размер на 290 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение е определен само за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. За иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ не са присъдени разноски, като при определянето им следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед направеното от ответната община възражение по чл.78, ал.5 ГПК размерът следва да се определи по §2 от същата наредба. Искането е определението да се отмени и се присъдят разноски, изчислени по реда на чл.7, ал.2, т.2 вр. §2 от наредбата. Ответната страна- [община] в писмения отговор, подаден чрез главен юрисконсулт В. В. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че размера на адвокатското възнаграждение е определен правилно по реда на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, че по поставения в частната жалба въпрос: при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер е включен в предмета на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на Върховен касационен съд. Това съгласно чл.292 ГПК обуславя спиране на производство по частната жалба до постановяване на тълкувателното решение, тъй като отговорът на въпроса е решаващ за произнасянето на съда по нея. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о.