Определение № 2859 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. А., чрез адв. Т. С., срещу определение № 5387 от 28. 04. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 4789/2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Б състав, с което е потвърдено определение от 05. 03. 2023 г. по гр. д. № 4802/2023 г. на СРС, ГО, 33 състав, с което е оставена без разглеждане подадена от С. А. А. молба по чл. 524 ГПК, за спиране на изпълнението по отношение на недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място], р-н „С.“, [улица], вх. Б, ет. 1, провеждано по изп.д. № 2396/2022 г. по описа на ЧСИ С. Я.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, прие следното: Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С Тълкувателно решение № 6 от 14. 03. 2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 7, е разяснено, че определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК – когато въззивният съд за пръв път допусне исканото обезпечение. Този извод е аргументиран с правната същност на производството по чл. 524 ГПК - специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск (спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка), както и с привременния характер на определението по чл. 524 ГПК (действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани статуквото върху имота, предвид претендираното от третото лице право върху същия). Производството по чл. 524 ГПК е уредено като двуинстанционно, поради което и съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, оставящо без разглеждане молбата по чл. 524 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС: постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определения (определение № 22 от 16. 01. 2018 г. по гр. д. № 88/2018 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 115 от 12. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 744/2018 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 6 от 04. 01. 2019 г. по ч. гр. д. № 4791/2018 г. на ВКС, 2 г.о. и др.) и потвърдените с тях прекратителни определения на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 533 от 10. 11. 2017 г. по ч. гр. д. № 4245/2017 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 535 от 10.11. 2017 г. по ч. гр. д. № 3451/2017 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 190 от 30. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 4348/2018 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 184 от 18. 05. 2021 г. по ч. гр. д. № 1504/2021 г. на ВКС, 4 г.о. и др.). Настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, тъй като частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение оставящо без разглеждане молба по чл. 524 ГПК. Като недопустима, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение