Определение № 9445 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Р. В. против определение № 2291 от 7.8.2025 г., постановено по адм. д. № 420/2025 г. по описа на Административен съд Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № РД-01-521 от 14.2.2025 г. на заместник-кмет на община Русе по „Устройство на територията“, с която е наредено премахване на незаконен строеж, VI категория, представляващ: "Тераса, находяща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.3238 по КККР на гр. Русе, намиращ се на адрес: гр. Русе, [улица].“ Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материални закон и производствените правила. Твърди, че притежава недвижимия имот върху който е изграден, наредения за премахване незаконен строеж. По силата на приращението тя била собственик и на самия строеж. Заповедта засягала нейни права, поради което за нея бил налице правен интерес да оспори описаната заповед. Иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – заместник-кмет на община Русе по „Устройство на територията“ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Русе, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу посочената заповед поради липса на интерес от оспорването и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за В. не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като тя не е неин адресат. Страни в производството били административния орган и адресата на заповедта. Органът имал възможността да избира на кого да възложи премахването. Позовава се на съдебна практика. Така постановеното определение е неправилно. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба № 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях /Наредба 13/. Административният орган не е длъжен да възложи премахването на строежа на всички възможни адресати. Той има правната възможност да избере един или няколко от възможните адресати на който/които да заповяда премахването. В този смисъл са част от съдебните актове посочени от решаващия състав на Административен съд Русе. Вярно е също, че в съдебното производство по обжалване на заповедите по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не следва да се конституират заинтересовани страни. Съдебното производство се развива между субекта обжалвал заповедта и административния орган който е издал същата. В този смисъл е другата част от цитираната от първостепенния съд съдебна практика. Наличието на правен интерес от оспорване на административен акт представлява положителна процесуална предпоставка, липсата на която препятства развитието на съдебния процес. Правният интерес е налице, когато актът засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на оспорващия. В случая жалбоподателят макар, че не е адресат на заповедта, евентуалното изпълнение на възложеното премахване, ще увреди негови имуществени права и интереси. Не е спорно по делото, че Р. В. притежава 39,80 % идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор 63427.2.3238 по КККР на гр. Русе, върху който е изграден нареденият за премахване обект. С процесната заповед е възложено премахването на физическите извършители на строежа, които на 8.10.2022г. просто са излели бетоновата плоча. Правно неприемливо би било разбирането, че собственикът на терена, а по силата на приращение и на изградения върху него обект, няма право на жалба срещу заповед, с която е наредено неговото премахване. Вън от съмнение е, че това премахване засяга права и интереси на собственика, поради което той е носител на правото на оспорване, в който смисъл е нормата на чл. 147, ал. 1 АПК. В редица свои съдебни актове Върховния административен съд е поддържал точно такова разрешение, признавайки наличието на интерес, а оттам и на правото на жалба в полза на собственика, който не фигурира като адресат в заповедта. В този смисъл Определение № 7023 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2020 г., Определение № 12968 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11293/2023 г., Определение № 8938 от 27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8574/2023 г., Определение № 11659 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11494/2015 г. и редица други. В заключение, административният орган има право да избере на кого сред лицата по § 3 на Наредба № 13 да възложи премахването, първоинстанционният съд не е длъжен да конституира заинтересовани страни защото такива не съществуват, но собственикът на терена и носителят на ограничено вещно право имат самостоятелно право на жалба, дори да не фигурират като адресати на задължението за премахване в заповедта. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд Русе е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,