Определение № 42 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2010 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Н. П. като пълномощник на В. К., П. П. и Д. П. с искане за присъждане в полза на доверителите й направените от тях разноски в производството по делото пред всички инстанции. Към молбата е приложен списък на разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна Б. Н. Р. и В. М. Р. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: Молбата е допустима и основателна. С решение № 252 от 23.10.2010 г. по гр.д. № 1611/2010 г. по описа на ВКС, І г.о., е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 30.07.2010 г. по гр.д. № 3797/05 г. и е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 108 ЗС Б. Н. Р. и В. М. Р. са осъдени да предадат на Владимир Н. К. владението на 29.62 % ид. части и на П. Г. П. и Д. Г. П. /правоприемници на починалата в хода на делото ищца М. И. Н./ владението върху общо 29.62 % ид. части от магазинно помещение, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ 80.76 кв.м, състоящо се от търговска зала, склад, санитарен възел и коридор, заедно с 4.40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, представляващо УПИ ... в м.”ГГЦ- зона Г-14 ” по плана на [населено място]. С решението си касационната инстанция е пропуснала да присъди направените от касаторите, ищци по предявения ревандикационен иск, разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в касационната жалба и в съдебното заседание. Видно от данните по делото, молителите са направили разноски по водене на делото пред всички инстанции в размер общо на 1 606 лв., от които 206 лв. държавна такса при предявяване на иска, 750 лв. възнаграждение за един адвокат пред първата и въззивната инстанция, 103 лв. държавна такса за въззивната жалба, 30 лв. държавна такса пред ВКС за произнасяне по допустимост на касационната жалба, 117 лв. държавна такса пред ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и 400 лв. възнаграждение за един адвокат пред ВКС. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал.1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на В. Н. К., П. Г. П. и Д. Г. П. бъдат присъдени направените от тях разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на 1 606 лв. Водим от гореизложеното съдът