Определение № 2832 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Й. В., чрез процесуални представители адв. Бояджиев и адв. Добчев, против Определение № 461 от 04.02.2025г., постановено по адм. дело № 989/2024г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е допълнено Определение № 4176/03.12.2024г., постановено по адм. дело № 989/2024г., в частта за разноските, като Д. Й. В. е осъдена да заплати на Общински съвет Плевен сумата от 900 лева, представляваща направените разноски по водене на делото. Излагат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна и определяне на размера на дължимото възнаграждение по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. Ответната страна – Общински съвет Плевен, чрез упълномощен представител адв. Иванов, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че са налице основания за допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството по делото, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК – липса на подлежащ на оспорване административен акт, поради което ответникът има право на направените по делото разноски, ако е направено искане в този смисъл и са представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото до приключване на устните състезания. Тези условия в случая са изпълнени, но въпреки това с определението, с което производството по делото е прекратено, разноски на ответната страна не са присъдени. Този процесуален пропуск на съда е отстранен след съответно искане на ответника по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното определение са редуцирани претендираните от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение до 900 лева, като е уважено направено от жалбоподателя възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая присъденият в полза на Общински съвет Плевен размер от 900 лв. е съобразен с действително направените от страната разходи за защита от адвокат, съответства на предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредбата минимум и отчита всички обстоятелства, характеризиращи делото, изхода на правния спор, неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, съществуващия нематериален интерес, видът и количеството на осъществената в полза на ответника по жалбата правна помощ. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено. Производството по чл. 248 от ГПК е акцесорно, а не е самостоятелно производство, и цели да отстрани процесуален пропуск, свързан с произнасянето относно разноските. То е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Способ е за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, и следователно нови разноски не се дължат. Ето защо разноски за настоящото производство пред ВАС не се дължат и не следва да бъдат присъждани, поради което претенцията на частния жалбоподател в този смисъл е неоснователна. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение,