Определение № 3430 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Клише“ ЕООД, чрез адв. И. Бойчев като процесуален представител, срещу определение № 291 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2413/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповед № 18-10709/07.10.2025г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Бургас. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат се за доказани предпоставките по чл.166, ал.2 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответниците – началникът на СГКК – гр. Бургас, "Ситамекс Гардънс" ООД, "Бул Акуа" ЕООД, "Хитрон" ЕООД, "Мартен Груп" ЕООД, Областна администрация - Бургас, Министерство на туризма и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „Клише“ ЕООД против заповед № 18-10709/07.10.2025 г., издадена от началника на СГКК – гр. Бургас, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Черноморец, като се нанасят нови обекти - ПИ с идентификатори 81178.50.81; 81178.50.89; 81178.50.90; 81178.50.78; 81178.50.91; 81178.50.79; 81178.50.82; 81178.50.83; 81178.50.85; 81178.50.87; 81178.50.86; 81178.50.80; 81178.50.88 и 81178.50.84 и се заличават ПИ с идентификатори 81178.50.55; 81178.50.56; 81178.50.65; 81178.50.68; 81178.50.70 и 81178.50.77. Дружеството-жалбоподател сочи, че притежава вещни права на собственост върху ПИ с идентификатори 81178.50.65 - предмет на оспорената заповед, която предвижда заличаване му. С жалбата до съда е направено искане за спиране на допуснатото по силата чл. 53б, ал. 9 ЗКИР /ред. преди изм., обн. ДВ бр.95/2025г./, предварително изпълнение на административния акт, тъй като би могло да причини на оспорващия значителна и труднопоправима вреда поради отнемане на около 8000 кв.м. от площта от имота, застрашаване на собствеността и невъзможност да се извършват правни сделки с имота. За да остави без уважение искането за спиране, съдът приема, че не са установени предпоставките на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК – жалбоподателят не представя доказателства за евентуалните претендирани от него значителни вреди, а част от изложените съображения касаят законосъобразността на оспорения акт. Определението е правилно. Според чл. 53б, ал. 9 ЗКИР, в приложимата му редакция, обжалването на заповедите по чл. 53б, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗКИР за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР не спира изпълнението им, освен ако съдът не постанови друго. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед, издадена в хипотезата на отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, подлежи на предварително изпълнение. От това следва, че законодателят въвежда презумпция за наличието на една или повече от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, ако той докаже, че същото може да му причини значителна или трудно поправима вреда, само въз основа на нови доказателства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на условията по чл. 166, ал. 2 АПК. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващото дружество в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, обосноваващи основателност на искането за спиране. Изложените от жалбоподателя доводи, свързани с нарушаване правото му на собственост предвид отнемане на част от имота и за възпрепятстване на възможността за неговата продажба, правилно са приети от съда за неоснователни с оглед характера на заповедта, която е с констативно, а не с конститутивно действие. Останалите възражения в жалбата за процесуални нарушения и за отсъствие на материалноправното основание по чл.51, ал.1 т.3 ЗКИР, са относими към съществото на спора, поради което са ирелевантни за преценката относно предпоставките за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК и противно на наведените от жалбоподателя оплаквания, първостепенният съд правилно е отказал да ги обсъжда. Предвид изложеното изводът на административния съд, че не са осъществени условията за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, е законосъобразен. Определението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение