Определение № 390 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 298/24.07.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 379/2017, с което е отменено частично решение № 156/01.03.2017 на Великотърновския районен съд по гр.д. № 2690/2015, като са отхвърлени предявените искове за сумата 56 лева възнаграждение за положен нощен труд, за сумата 167,69 лева възнаграждение за положен извънреден труд, за сумата 37,89 лева възнаграждение за положен труд през официални празници и за сумата за сумата 294 лева обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, със законната лихва от предявяването на исковете. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. И. Б., представляван от адв. Т. Т. от Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни материалноправни въпроси, които обуславят решението по делото, решени са в противоречие на практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. В. К. от В. прави отвод за нейната недопустимост, тъй като паричната оценка на предмета на прекратеното дело е под 5.000 лева и евентуално я оспорва, като счита, че решенишето е правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, но цената на всеки от предявените искове е под 5.000 лева, намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Ответникът по касацията [фирма], претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение