Определение № 389 от 17.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 749/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 НПК. С разпореждане от 11.08.2026 г. постановено по н.ч.д. № 4333/26 г. съдията-докладчик при СГС прекратил съдебното производството и изпратил делото във ВКС, като повдигнал спор за подсъдност с Окръжен съд –Велико Търново. ВКС след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното: В ОС- Пловдив е образувано н.ч.д № 877/26 г. по ЗПИИАКОРНФС за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния закон, по Удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции срещу Д. Д. С., с което му е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 310 евро за нарушение на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2 на Кралство Нидерландия. С разпореждане № 711/12.05.2026 г. съдията- докладчик е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че делото не е подсъдно на ОС – Пловдив, тъй като съгласно изисканата от съда справка от БДН засегнатото лице е с настоящ адрес във /населено място/, поради което компетентен да разгледа делото е ОС- Велико Търново и за това делото е било изпратено там. В ОС- Велико Търново е образувано н.ч.д. № 292/2026 г., по което засегнато лице е било призовано от адреса във /населено място/, [улица], вх. 1, ет. 6, ап. 30. Призовката за него е върната в цялост с отметка, че такова лице не живее на адрес по данни от наемателя. Съдът е отложил делото и е призовал засегнато лице от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, от където призовката е върната с отбелязване, че адреса е посетен на 2.05.2026 г. и на 3.06.2026 г. като търсеното лице не е намерено на него, нито е открито друго пълнолетно лице, на което да бъде връчена призовката. Паралелно с това съдът е изискал от ОД на МВР – Велико Търново информация за това дали С. живее на адреса във /населено място/ на [улица], ап. 30. Направена е проверка за резултатите, от която е изготвен писмен отговор от началника на РПУ на МВР, съгласно който след проведена беседа със собственика на апартамента М. М. е установено, че С. отдавна не живее на адреса и М. няма контакт с него. При тази информация, съдията- докладчик прекратил производството и изпратил делото в СГС, тъй като приел, че нито местоживеенето, нито обичайното местоприбиваване на засегнатото лице могат да бъдат установени и за това СГС е компетентен да го разгледа. СГС образувал н.ч.д. № 4333/26 г., по което съдията- докладчик по делото изразил несъгласие с направения от ОС- Велико Търново извод, че лицето „няма установено местоживеене и обичайно пребиваване на територията на страната“ и за това повдигнал спор за подсъдност с ОС- Велико Търново. Настоящият съдебен състав на ВКС като съобрази материалите по делото, намира, че спора за подсъдност е повдигнат прибързано, тъй като първият съд, пред който делото е било образувано не е изпълнил задълженията си по установяване на местонахождението на засегнато лице и и не е положил усилие за призоваването му в [населено място], където лицето има постоянен адрес, а вместо това е изпратил делото на ОС- Велико Търново, който от своя страна го изпратил на СГС. Съгласно чл. 31, ал. 1 от специалния закон решението за налагане на финансови санкции се признава от Окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиване на лицето. В чл. 15 ал. 5 от същия закон е посочено, че в случаите, когато не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиване на лицето компетентен да разгледа решението е СГС. „Местоживеене“ на физическо лице по смисъла на чл. 93 и чл. 94 от ЗГР е адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес, като съдебната практика приема, че за нуждите на производството по този ред за местоживеене следва да се има предвид мястото, където е установена трайната обвързаност на лицето с дадено населено място. В конкретния случай лицето има известен постоянен адрес на територията на страната отразен както в справката от НБДН - така и в удостоверението на решаващата държава и това е в [населено място], [улица], ап. 7, от който той не е надлежно призован, нито пък е щателно търсен от съда. Съгласно чл. 178, ал. 1 от НПК връчването на призовки и съобщения се извършва от служител при съответния съд, орган на ДП, община или кметство. Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва от чрез службите на МВР или на МП- Съдебна охрана. Едва, след това може да бъде правена преценка за това дали местоживеенето на засегнато лице в страната не може да се установи и кой се явява компетентен съд в производството. За това изпращането на делото във ВКС и повдигането на спор за подсъдност са направени преждевременно, поради което делото следва да се върне на ОС- Пловдив за надлежно призоваване на засегнатото лице и за извършването на нова преценка на обвързващите съда обстоятелствата по чл. 15 от ЗПИИАКОРНФС. Това развитие на делото, се налага с оглед съблюдаване принципа за процесуална икономия, независимо от това, че спорът за подсъдност е повдигнат от СГС между СГС и ОС- Велико Търново на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, тъй като съдебното производство по ЗПИИАКОРНФС следва да се развие и приключи в кратки срокове. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК Върховен касационен съд - трето наказателно отделение,