Определение № 274 от 23.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3257/2015 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба, подадена на 20.04.15 г. от Д. Н. М. от [населено място], чрез упълномощения адв. Н. Г., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 27.01.2015 г. по гр.д. № 11304/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-д състав, с което е обезсилено решението на СРС, ХХVІІІ състав по гр.д.№ 26550/2011 г. и е прекратено производството по делото, като недопустимо. Поддържаното основание за отмяна на решението е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Против молбата е депозиран писмен отговор от МЕТЛАЙФ Ю. Л. – И. /застрахователно дружество, правоприемник на А. БЪЛГАРИЯ Ж. ДРУЖЕСТВО ЕАД/, чрез клона си в РБ, представлявано от пълномощниците - адв. Г. П. и адв. Н. Н., в който се изразява становище за нейната неоснователност. По допустимостта на молбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.305 ал.1 ГПК и изхожда от легитимирана страна /ищец по прекратеното производство/. Въпреки това същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: Съгласно т.2 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните и техните правоприемници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Изрично в Постановлението е изяснено, че решенията на второинстанционните съдилища подлежат на отмяна в случаите, когато се оставя в сила решение на първоинстанционния съд или когато след отмяна на решението, делото се решава по същество. В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска, не разрешава спор между страните със сила на пресъдено нещо, следователно не попада сред актовете, за които извънинстанционният контрол по реда на чл.303 и сл. ГПК е предвиден и съответно – допустим. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, ТК, изразена в редица съдебни актове, като: определение № 172/16.07.2012 г. по т.д.№ 505/2012 г. на І т.о., определение № 204/25.09.2012 г. по т.д.№ 577/2012 г. - І т.о., определение № 350/20.10.2014 г. по т.д.№ 2460/2014 г. І т.о., определение № 154/22.06.2015 г. по т.д.№ 1333/2015 г. - ІІ т.о. Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение