Определение № 147 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3678/2019 г.

Производството по делото с правно основание чл.288 от ГПК, е приключило с определение № 128 от 18.02.2020г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5048 от 5.07.2019г. по в.гр.д. № 4885 по описа за 2019г. на Софийски градски съд. Постъпили са две молби. Първата е с вх.2223 от 6.03.2020г. от касатора Т. И. Г., чрез процесуалния представител адвокат М., с искане за освобождаване и възстановяване по посочена сметка на сумата от 3 600лв., внесена като гаранция по специалната сметка на ВКС. По тази молба е извършена служебна справка и е констатирано, че сумата е налична. Молбата е оставена без движение, като е изпратено съобщение на насрещната страна за становище съгласно чл.282 ал.4 и 5 ГПК Втората молба е с вх.2474 от 12.03.2020г. и е подадена от ответника В. Л. С., чрез процесуален представител адвокат А., с искане за допълване на постановения акт, чрез присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., доказателствата за реалното извършване на които се твърди, че са били неправилно прикрепени към материалите на в.гр.д. № 4885/ 2019г. на СГС. По тази молба е изпълнена процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, като за искането е уведомен касатора на 20.05.2020г., но в предоставеният му срок не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: Ответникът е представил отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на разноски. Искането му е коментирано в мотивите на постановения акт, като е посочено, че в диспозитива разноски не могат да се присъдят, поради „липса на ангажирани доказателства за техния размер и реалното им извършване”. След направеното от молителя уточнение, настоящият съдебен състав констатира, че към корицата на в.гр.д. № 4885/ 2019г. на СГС се съдържа копие от неговия отговор на касационната жалба, към който са прикрепени оригиналите на списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 6.08.2019г., с който В. С. е упълномощил адвокат А. „да изготви и подаде отговор на основанията за допускане на касационно обжалване срещу решение № 5048 от 5.07.2019г. по в.гр.д. № 4885/2019г.на СГС”, договорено е възнаграждение от 800лв.и в същият е посочено, че „възнаграждението е изплатено от клиента на адвоката изцяло и в брой”. При теза факти, настоящият съдебен състав намира молбата за основателна. Липсата на произнасяне в диспозитива по направеното искане за присъждане на разноски е основание за допълване на постановения акт. По делото е налице /макар и във въззивното дело/ надлежно доказателство - договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, установяващ че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение /т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Възражение за прекомерност от ответната страна, въпреки предоставената й възможност, не е направено. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира искането за основателно, поради което