Определение № 119 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г.

ВКСII гражданско отделение03.07.2015 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6143 от 26.05.2015 г., подадена от И. А. Т.-П. частта, с която се иска изменение на решение № 51 от 27.04.2015 г., постановено по гр.д. № 4829/2014 г. по описа на ВКС, II г.о.- в частта му за присъдените разноски за касационната инстанция. ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК решение № 51 от 27.04.2015 г., постановено по гр.д. № 4829/2014 г. по описа на ВКС, II г.о. в частта за разноските, като: ОСЪЖДА Т. Х. Т. да заплати на И. А. Т.-П. разноски за възивното производство, в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Образувано е по молба вх. № 6143 от 26.05.2015 г., подадена от И. А. Т.-П., чрез пълномощика на адв. Х. Н. М., с която се иска изменение на решение № 51 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4829/2014 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. в частта за разноските. С молбата се прави искане да бъде допълнено касационното решение в тази му част, като на И. А. Т.-П. бъде присъдена и сумата от 1500 лв. разноски пред въззивната инстанция, както и да бъде изменено в тази част, като на касатора се присъди освен държавната такса, така и адвокатското възнаграждение в размер на 800 лева,съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.04.2014г/лист 19 от делото/. Ответникът по молбата Т. Х. Т., чрез адв. Н. П. и адв. В. Л. П. не изразява становище по същата. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената молба е частично основателна. С оглед изхода на производството по чл. 290 ГПК, касаторът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл.81 ГПК. В случая искането за присъждане на разноски за въззивното производство е направено своевременно - с касационната жалба.Пред въззивната инстанция,настоящият касатор И. А. Т.-П.,в качеството си на въззиваема страна,е представлявана от адвокат Д. Г. А.,редовно упълномощен, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 18.11.2013г., от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д. А. в размер на 1500 лева / л. 30 от второинстанционното дело/,към който е представен и списък по чл. 80 ГПК / л. 31/за тези направени разноски. Ето защо, постъпилата частна жалба в частта, с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 51 от 27.04.2015 г. е основателна. Без уважение следва да се остави молбата, в частта, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна. С подадената касационна жалба вх.№12036/28.04.2014г. от И. А. Т.-П.,чрез пълномощника й адвокат Д. А. против въззивното решение по гр.д.№3571/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд,е приложен договор за правна защита и съдействие от 28.04.2014г.,по силата на който за изготвяне на касационна жалба и изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК, на адвокат А. е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,за което се претендира с касационната жалба,без да има приложен списък по член 80 ГПК за тези разноски.След допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в касационното производство-в насроченото открито съдебно заседание,проведено на 11.03.2015г.,касаторът И. А. Т.,се представлява от процесуалните си представители адвокати М. Т. Б. и Х. Н. М.,заедно и поотделно,съгласно приложено на лист 41 от делото адвокатско пълномощно от 10.03.2013г.С това пълномощно е представен от адвокат Х. Н. М.,пълномощник на касатора,и списък за разноските по член 80 ГПК,като е поискано присъждането на описаните в същия,а именно:сумата от 30 лева,представляваща държавна такса за допускане на касационно разглеждане,сумата от 299,60 лева представляваща държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба и цитирам”всички разноски направени от доверителката ми И. А. Т.-П. в предходните инстанции”.С постановеното решение №51/27.04.2015г. по настоящото дело,чието изменение в частта за разноските се иска с подадената молба,са присъдени направените разноски, съгласно приложения списък,които изрично са посочени и описани,а именно горепосочените суми от 30 лева и 299,60 лева./съгласно изискванията на т.2 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК/.В този списък по член 80 ГПК, липсва искане за присъждане на претендираното с настоящата молба адвокатско възнаграждение, заплатено на адвокат А.,съгласно горепосочения договор за правна защита и съдействие,за който разход липсва и самостоятелен списък,както вече бе посочено по-горе,с приложенията към касационната жалба. Списъкът по чл. 80 ГПК следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната реално е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като съгласно разрешението дадено в т. 2 на т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК страната е длъжна да представи списък, дори и само един разход да е направен в производството. В конкретния случай, в списъка по чл. 80 ГПК /л. 42 от касационното производство/,касаторът е длъжен да опише всички разноски,направени в касационната инстанция,а видно в последния не фигурира описан като разход заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2014г., поради което тези разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

6