Определение № 1422 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 12/2023 г.

Производство е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по две молби за отмяна на влязло в сила решение. Първата е от К. Д. Т. и е основана на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Иска се отмяна на влязло в сила решение № 96/2018 от 18.07.2019г. по гр.д. № 1115/2017г. на ІІ г.о. Върховния касационен съд, с което е потвърдено въззивно решение № 6277 от 03.09.2015 г. по в.гр.д.№ 483/2005 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от О. С. Т. (с правоприемник по чл. 120 ГПК К. Д. Т.) и К. Д. Т. иск по чл. 108 ЗС срещу ГПК „Наркооп”- София относно недвижим имот - за имот: парцел в м. „П.” от 34,9 дка с граници: изток - М. л., запад - път С.-З. м., север сем. В., юг - сем. А.. Твърди, че са налице нови писмени доказателства от значение за изхода на спора, които не са й били известни при решаването му и с които се снабдила след влизане на решението в сила. Като ново писмено доказателство е приложено удостоверение от СГС, служба „Архив”, издадено на 19.06.2020г., според което за периода 1906 - 1936г. не е намерено гражданско дело № 43 от 1919г. по описа на Софийски апелативен съд. Ответникът по тази молба за отмяна ГПК „Наркооп”- София я намира за просрочена, евентуално за неоснователна. Постъпил е отговор на тази молба от Д. Г. и другите главностъпили лица. Установено е, че Д. Г. е починал и са конституирани наследниците му С. Б. К.-Г. и М. Д. Г.. При извършената проверка по чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира молбата за отмяна за допустима. Спазен е срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК считано от момента на снабдяване на молителите с писмените доказателства. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана.Затова този молба следва да се допусне до разглеждане. Втората молба за отмяна е подадена от Н. И. Н. с поддържано основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и искане за отмяна на решение № 6277 от 03.09.2015 г. по в.гр.д.№ 483/2005 г. на Софийски градски съд в частите му, с които е отхвърлен предявения от И. К. А. иск по чл. 108 ЗС против ГПК”Наркооп” и е уважен отрицателния установителен иск на главновстъпилите лица, че И. К. А. не е собственик на недвижим имот, находящ се в парк В., местн. „П.” с площ 34,9 дка. Молителката е наследник на И. К. А. - неин баща, починал на 16.09.2019г. и твърди, че той не е бил призован за съдебното заседание на 06.12.2005г. пред Софийски градски съд, не е бил призован и за следващите заседания, нито е бил уведомен за постановените от съда определения и разпореждания, включително разпореждания за оставяне исковата молба без движение и даване срок за отстраняване нередовностите й. На И. А. не е надлежно връчено постановеното от СГС въззивно решение и той не е могъл да го обжалва, след това не е бил уведомен за образуваното пред ВКС производство и не е взел участие в него. Не е бил призован и при новото разглеждане на спора от СГС след частичната отмяна от ВКС. След неговата смърт молителката не е била конституирана като страна, въпреки че е заявила това с молба от 22.05.2020г. когато е узнала за делото. Тази молба е оставена без движение с разпореждане 09.02.2023г. като на молителката е дадена възможност да посочи ясно и конкретно кое влязло в сила решение иска да бъде отменено. За да даде тези указания докладчикът е констатирал, че посоченото от молителката въззивно решение на Софийски градски съд е обжалвано пред Върховния касационен съд и с неговото решение № 96/2018 от 18.07.2019г. по гр.д. № 1115/2017г. на ІІ г.о. е потвърдено въззивното решение в едни части, а в други части е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд, което ново разглеждане понастоящем не е приключило. С оглед на това предмет на отмяна би могло да е решението на Върховния касационен съд в някоя от частите му, с които потвърждава въззивното решение. В тези части обаче не се съдържа произнасяне по предявен от И. К. А. ревандикационен иск за имот с площ 34,9 дка в местн. „П.” против ГПК „Наркооп”, нито уважаване на отрицателен установителен иск срещу него за същия имот. Въззивното решение е потвърдено в три части: 1 / за отхвърляне иск по чл. 108 ЗС на О. С. Т. (с правоприемник К. Д. Т.) и К. Д. Т. против ГПК”Н.”относно имот от 34,9 дка (това решение е предмет на отмяна по молбата на К. Т.); 2/ за уважаване на отрицателен установителен иск на главно встъпилите лица за имот с площ от 11,8 дка, м. „Г. л.” в НП В., заедно с построения в дворното място ресторант-мотел „Тихия кът” предявен срещу О. С. Т. (с правоприемник К. Д. Т.) и К. Д. Т.. 3/ за отхвърляне на насрещния иск на ГПК „Наркооп” срещу О. С. Т. (с правоприемник К. Д. Т.), К. Д. Т., Н. Б. Н., Г. Б. А. (с конституирани правоприемници по чл. 120 ГПК /отм./ Д. С. А. и М. Г. Ц.), И. К. А. и Р. К. А. (с конституиран правоприемник по чл. 120 ГПК /отм./ К. Л. С.) за установяване собствеността върху терен с площ от 12 дка, прилежащ към постройките в комплекса мотел-ресторант „Тихия кът“, находящ се в ПП „В.“. С молба от 03.05.2023г. молителката е заявила, че иска отмяна на Решение № 96/2018 от 18.07.2019г. по гр.д. № 1115/2017г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 03.09.2015г. по гр.д. № 483/2005г. за отхвърляне на предявените от първоначалните ищци искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу ГПК“Наркооп“ за имот от 34,9 дка в ПП“В.“, местн. „П.“ и е бил уважен отрицателният установителен иск на главновстъпилите лица по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ срещу ищците по първоначалния иск, с който е признато за установено, че не са собственици на процесния имот. При горното уточнение молбата за отмяна остава с неясен предмет и не може да се направи извод, че молителката има интерес от отмяната. Затова молбата й следва да се остави без разглеждане. Както е посочено в разпореждането от 09.02.2023г. с решението на Върховния касационен съд по гр.д. № 1115/2017г. не е отхвърлен предявен от наследодателя на молителката И. К. А. ревандикационен иск за имот с площ 34,9 дка в местн. „П.” против ГПК „Наркооп”, нито срещу него е уважен на отрицателен установителен иск за същия имот. Единственото произнасяне спрямо И. К. А. е за отхвърляне на насрещен иск на ГПК“Наркооп“ срещу него и други лица относно терен от 12 дка, прилежащ към постройките на мотел-ресторант „Тихия кът“. А то не обуславя интерес от отмяната. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.