Определение № 7164 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба (вх. № 997/30.01.2026 г. по описа на Софийски окръжен съд) на Г. В. З. (с [ЕГН]), Й. В. З. (с [ЕГН]) и Т. В. З. (с [ЕГН]), в качеството им на наследници на починалата адв. З. Г. Николова, против определение от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 8 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд (поправено с определение от 17.03.2026 г. по същото дело), с което, в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е отменено решение № 1 от 30.10.2025 г. по същото административно дело в частта, в която Областният управител на Софийска област е осъден да заплати на наследниците на адв. З. Г. Николова разноски в производството за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) в размер на 9036.00 лв. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искат отмяната му. Ответникът по частната жалба – Областният управител на Софийска област със седалище в София, на бул. „Витоша“ № 6, оспорва допустимостта и основателността на частната жалба по съображения в писмен отговор от 06.03.2026 г. Иска оставянето й без разглеждане, като просрочена, евентуално – отхвърлянето й, като неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: С решение № 1 от 30.10.2025 г. по адм. дело № 8 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд, в производство по реда на чл. 2, във вр. с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), на Храм „Св. Петка“ в гр. Своге е определено обезщетение с компенсаторни записи заради незаконно отнети имоти в размер на сумата от 434800.00 лв., като Областният управител на Софийска област е осъден да заплати на наследниците на адв. З. Г. Николова разноски в производството за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 9036.00 лв. С молба, вх. № 12567 от 13.11.2025 г. Областният управител на Софийска област поискал изменение на решение № 1/30.10.2025 г. по адм. дело № 8/2009 г. в частта за разноските с доводи, че не са налице основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на наследниците на адв. Николова по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Постановено е атакуваното в настоящото производство определение, с което съдът е преценил молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК за основателна. Като се позовал на практика на Върховния касационен съд, се е мотивирал, че безплатно представлявани по силата на чл. 38, ал. 1, от т. 1 до т. 3 ЗАдв. могат да бъдат само физически лица, но не и юридически лица, религиозни институции или техните поделения. Определението е правилно постановено и не страда от релевираните от частния жалбоподател пороци. Българската православна църква – Българска патриаршия е изразител и представител на традиционното вероизповедание в Република България, което е източното православие. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), Българската православна църква – Българска патриаршия е юридическо лице. Храм „Св. Петка“ в гр. Своге има качеството на юридическо лице като местно поделение на Българската православна църква – Българска патриаршия по силата на чл. 6 от Закона за изповеданията – отменен, но действал към момента на подаване от храма до Областния управител на Софийска област на Заявление, № 92-00-188/23.11.1998 г. за определяне на обезщетение за одържавени недвижими имоти. Настоящият състав на касационната инстанция споделя разрешението в цитираната в атакувания съдебен акт практика на Върховния касационен съд, че в полза на пълномощника на юридическо лице не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие. Правилото, уредено в ал. 1 на тази норма предвижда, че адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. Действително, законодателят употребявайки израза „лица“ в тази материалноправна разпоредба, не е посочил изрично дали се касае за физически или юридически лица, поради което същата се нуждае от тълкуване при приложение на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. От систематичното тълкуване на чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗАдв. и чл. 5 от Закона за правната помощ, който сочи, че правна помощ се предоставя на физически лица, следва еднозначния извод, че безплатно представлявани по силата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. могат да бъдат само физически, но не и на юридически лица, защото само физическите лица могат да „имат право на издръжка“, да бъдат „роднини, близки или друг юрист“, съответно да бъдат поставени на равно основание с лицата, които са материално затруднени. Юридическите лица не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, от т. 1 до т. 3 ЗАдв. лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, което изключва правото на наследниците на адв. Николова да искат присъждане в тяхна полза на адвокатско възнаграждение за оказана от тяхната майка по адм. дело № 8/2009 г. на Софийски окръжен съд безплатна адвокатска помощ на Храм „Св. Петка“ в гр. Своге. Няма изменение и в обществените отношения, което да налага извършване на ново тълкуване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия